»©« War of the Worlds

Каква ще бъде реакцията ви, ако внезапно днес, точно след като сте измили гуреливите си очи (а може би и преди това), от небето се сгромоляса целия ви фантастичен ужас във всякаква форма, олицетворяваща извънземна атака?! На първо време се предполага, че ще пищите. Като се окаже, че около вас има по-врякащи същества (които не следват оперно пеене), ще решите че гърлото ви боли повече отколкото самото викане облекчава болката причинена от страха и паниката във вас. Спирате, оглеждате се (очите ви не са спирали да се ококорват). В момента в който очните ви ябълки са на път да изскочат от кухините (както за малко не се случи с Арнолд Шварценегер в Зов за завръщане), замижавате. Стискате зъби, разперили ръце и побягвате... нанякъде. Понеже сте положителния герой в историята, съдбата ви е отредила да не загинете при първата атака на нашествениците, колкото и демолишън да го раздават, все пак оставате жив. Отново време за прегрупиране, с полу-отворена уста, много сгур по лицето ви и въобще никаква представа, какво по дяволите се е случило току що се превръщате в герой (или най-малкото имате здрав разсъдък, който инстинктивно да ви води към безопасно място).
Война на световете (War of the Worlds) - история стара, откакто хората почнаха да изпращат сигнали отвъд космоса и да правят какви ли не неща с технологиите. Първата реализация от 1953 година, не я знам. Но пък познавам сериала от 1988-1990. И беше култов навремето, много страшен и мистериозен, истинско удоволствие събота и неделя да гледаш новите епизоди. Сега няма да е толкова добро, заради визията (първото на което), а и няма да ни уплашат някакви допотопни кукли от преди... 20 години. Уау!
Виж обаче, когато през 2005 година се появи адаптацията на Стивън Спилбърг, хората погледнаха към големия екран с очакване. Лично аз пропуснах събитието в същата година. Нито го гледах на киното, нито вкъщи (под някакъв друг формат). Някак си вълната отзиви, която ме заля, абсолютно ме предубеди че не си заслужава да си нарушавам красивите спомени от миналото със сериала. След Специален доклад, явно Спилбърг си е харесал Том Круз и го е поканил за главната роля във Война на световете. Рей Фериер е работник на доковете, оператор на голям кран, който товари и разтоварва големите презокеански кораби. Много е добър, един от най-бързите в професията си. За сметка на това обаче, личния му живот е гола вода. Разведен, има две деца, които живеят с майка си (Миранда Ото), и нейния нов... Син и дъщеричка - Роби (Джъстин Чатуин) и Рейчъл (Дакота Фанинг). С преобладаващи характери, непонасящи истинския си баща, говорещи му на малко име. Позната ситуация, а и за да бъде по напрегнат филма ни трябва и някаква драма, на фона на целия разгром който се очаква земляните да понесат от невероятно интелигентните, пълни с разрушителни идеи извънземни.

В следствие на няколко странни климатични струпвания, подобни на буря изплашените хорица стават свидетели на нещо необикновено. От земята излизат големи машини (триподи, щото са на три крака), които издават зловещи звуци, пускат си... хм, лазерите, и почват да трепят наред. Много шум, много нещо. Кажи речи, хората ги спипаха по бели гащи и нямаха много възможности освен да измрат. Но както започнах в началото на Рей Фериер му е отредена друга съдба. Прибира се изплашен вкъщи след случката, грабва дечурлигата и бегом навън. И те не знаят къде отиват, но важното е да са далеч от центъра на ужаса.
Спомням си колко недоволни бяха голяма част от приятелите ми, които бяха гледали филма. Фактът обаче че ми звучаха по един и същи начин, не ми харесваше: "Ебаси слабия филм, гола вода... добре че Дакота Фанинг играеше" - чакай малко! Първо, сигурен съм че 90% от тях за първи път чуваха името й (нищо че преди това са можели да наблюдават Мъж под прицел), но на дребния тест: "Кажи ми друг филм с нея?" - мълчаха. Та, тези общи оценки и верижен погром на един филм, водени от групово мнение ме дразнеха. Затова абстрахирайки се от тези факти (и други предубеждения спрямо актьори или какво правят извън снимачната площадка), реших да пробвам филма, снощи, по bTV. И честно казано останах доволен. И Том Круз играеше добре - изплашения баща, мърляч, неспокоен но в същото време доста съсредоточен и с правилна преценка в кофти ситуациите. Дакота беше наред, само дето по едно време пищеше страшно много. Хареса ми и Тим Робинс, не очаквах появата му във филма, но пък и той не успя да се задържи много много. Наложи се да му бъде... запушена устата. С една лопата! Но от всичко, най-много се израдвах на финала. Чудех се по какъв ли начин ще ни поднесът краха на извънземните. На практика всяка сила, която налагаха към нашествениците, не постигаше абсолютно нищо. След като Том Круз разпеци един трипод с няколко гранати, хехехехе... се видя бяла светлина, олицетворяваща надеждата за човечеството. Но този частен случай едва ли може да бъде повторен отново, и така няколко пъти, че да избият всички машини. Беше инцидентна борба за живот, със случайно въоръжение от гранати. Но както казах, не силата е това което ги сломи. Със завършващите думи, разказвачът (Морган Фриймън) ни открехва в тайната. Организъм, чужд за нашата планета, дошъл тук (независимо от причината), без да се е "ваксинирал" рискува страшно много да се прецака! Нали, искрено се забавлявах и смях с широко отворена уста. Хареса ми, а на вас?!

»©« The Mist

Ползотворната петък вечер в киното, завърши с обогатяване на общата ми култура. Научих какво е лов на манак, и какви са последиците за въпросните ловци. Беше забавно. На път за вкъщи при събеседване по темата и разширяване от типа: "А това гледал ли си го?" стана на въпрос за Мъглата (The Mist) на Стивън Кинг. Казах не на въпроса чел ли си книгата, както казах и не на питането дали съм гледал филма. И след като се изяснихме с Жорката, той въодушевен по въпроса за творението на Франк Дарабонт, заяви че лентата е една от най-добрите адаптации на роман, дело на Стивън Кинг. Това ми звучеше обнадеждаващо и затова си го запланувах за събота (по някое време).
И като настъпни въпросното заделено време си пуснах хорърчето. Започна си нормално като почти всички ужаси (мистерии) на Кинг. Нещо напълно обикновено се случва, стои си един мъж и си рисува. Спира тока, поглежда през прозореца, вижда сериозна буря, която се задава... и заедно с жена си и синът им, слизат в мазето. Знаете ги как си имат такива мазета, в случаите на буря, тайфун, торнадо, за да се скрият хората. Дървените им къщи няма да издържат, така или иначе. И след силната буря, тримката излизат на сутринта, когато всичко се е успокоило, за да видят щетите. Съборени дървета, щети по околията, къщите, съседите и т.н. До момента нищо лудо с изключение на... падащата от планината мъгла, спускаща се плътно над езерната вода. Учудени как това е възможно, на първо време семейството на обръща внимание на събитието. Дейвид Дрейтън (Томас Джейн) и синът му Били, решават да слязат до центъра на градчето, до супермаркета, за да напазурават при евентуално завръщане на бурята, да си имат припаси. По път срещат много военни джипове, по път към планината. В пълно невидение, се озовават в супермаркета, където както изглежда се е събрал целия град. Сирена. Сирената за тревога, прозвучава зловещо. Окървавен мъж, тича към вратите на магазина, крещейки... Нещо в мъглата, която настъпва на талази, причинява ужасяващи неща... Мистерия. Бързо всички в магазина се окопитват докато мъглата не достига витрините. Страх, без паника, но пълно мълчание.

Така започна историята. Свежо, мистериозно и без да се знае какво е това в мъглата, откъде се е взело, и какво ще се случи. Щом е на Стивън Кинг, няма да е нещо добро за хората. Очаква се, въпроса е дали ще ни изненадат подобаващо, че да ни изкефи филма. Спокойно се подгответе да видите обичайната доза зли същества, разни гадинки, и как хората един по един ще измират. Също така много ще намразите героинята на Марша Гей Хардън, която не спря да проповядва за Апокалипсиса, и да надъхва хората срещу тези, които се опитваха да измислят разумен изход от коварната ситуация. След много събития и няколко безсънни нощи, малкото трезво мислещи хора, останали в магазина, решиха да бягат. Не им се чакаше, за да разберат дали ще настъпи ситуация на геноцид и самоизяждане. Също не вярваха или по скоро не вярваха, че ще са останали и други живи, организиращи спасяването им. В пълно незнание и мъгла 5 от тях напускат супермаркета. След дълго каране в мъглата, без да срещнат жива душа... бензинът свършва. Дейвид, синът му Били, и тримата им спътници. Уплашени в безизходица... поглеждат към пистолета, който имат. Преброяват патроните... останали са само 4 в револвера. И тук спирам. Финалът е безумен и умопобъркващ. Може би не безумен, просто ми стана гадно. Толкова жестоко, психически сриващо, не си го представях. Наистина силен завършек, и както научих - различен от финала на книгата. По мое мнение, филма завършва по-добре. Това разбира се и вие може да прецените, като в най-скоро време си намерите филма и го изгледате. Пожелавам ви приятно гледане и да не изперкате много много. Не е толкова страшно, можете да изтърпите този хорър.

»©« 10,000 B.C.

Гласящ се за поредната филмова петък вечер, в размисли (без много страсти), мислено се насочих към CINEPLEX и за-браузих възможните ленти за гледкане. Въпреки, че много неприятно блокирах 2-3 часа преди края на работното време, и код изпод пръстите ми трудно излизаше, не си нащърбих челото дотолкова, че всички да забележат. Все пак ми беше потиснато, че е петък... нещо времето ли не ме кефеше ли, какво?! Неангажираността на някои хора или може би прекалената лекота на нещата и непрофесионализъм, заобикалящ ни навред. Та, такива неща, като ми заблъскаха в главата... и подпирах ли аз клавиатура... ужас! Все пак се прегрупирах, и успях да не изпадна в бездеятелен амок с леки пристъпи на паника и спонтанна агресия.
След овладяването на шантавизма, напълнал ме в ни едно време, късен следобяд на петъка, звъннах на Жорката да му кажа за срещата утре. Преди да приключим разговора, се заформи питането: "Ааа, кога ще ходим на кино?" - и ето на, това ми трябваше. Везната бързо килна в правилната посока, и си намерих компания за да гледам 10,000 пр.н.е. (10,000 B.C.). Много точки, много нещо. Десет хиляди лета преди новата ера, преди Христа, B.C. - все е тая. Новото зрелище приготвено ни от Роланд Емерих (един от онези холивудски режисьори, които неизменно се опитват да разрушат света по един или друг начин - и крахът винаги започва от Ню Йорк). Сещам се как го базикаха във Факултетът - за него, както и други популярни имена, се въртеше теорията че е пратеник на извънземните, именно заради разрушителните си представи във филмите.
Целия този апотеоз и гръмкост около предишните му творби - Деня на независимостта, Годзила, След утрешният ден, предвещаваше приятно изживяване и с 10,000 пр.н.е. Този път обаче, леко напомняйки ни за Старгейт (пак негов филм), действието се развива далече от Ню Йорк, в пустинните, просторни и безкрайни митични земи, където някога, много отдавна първите цивилизации са градили килии, други са ги рушели, трети са се правели на богове и поробвали първите два типа.

Преди още да стъпя в залата, тук там трейлърче виждах, изглеждаше прилично филмче. На едно място имаше питане: "Това Апокалипто 2 ли е?" - което от своя страна (след като започна филма) ми изглеждаше доста уместен въпрос. Но иначе, за да не останат неразбрали - това НЕ Е продължение на майсторския уникат на Мел Гибсън от 2007-ма.
Едно племе, обречено на глад, последен шанс за лов, и поличба идваща в селото им заедно с малко момиче, синеоко, единствено оцеляло след безпощадни набези на четирикраките зверове (нищо по-специално от едни варвари на коне). Оттам в шатрата на най-мъдрата жрица, набързо разбираме горе долу какво ще се очаква от филма. Еди кой си ще стане герой, ще се бори за сърцето на тази-онази, ще има нашествия, закрила, спасяване на любимата и съвместното им бъдеще, както и... погром на една друга цивилизация, осмеляваща се да трупа блага върху труда на други - стотици мъченици от различни племена, превърнати в безправни същества. Остана ни само да видим, как компютърните спецове ще ни покажат нещо ново и доколко то ще бъде вълнуващо и реалистично, така че да не се смеем много в залата (все пак и други има около нас).
Настъпи уреченият час, залата пълна на 80%, всички затаили дъх (изтърпяхме досадните реклами, особено онази за Фабрика за щастие - пълната версия). Филмчето започна приятно, продължи приятно, не се усетиха толкова издънките или неточностите (като история), нито се обръщаше много внимание че имаше англоговорящи, но се намесваха и други звучения... и накрая завърши приятно. Ха, какво повече да искаш от един филм. Добър беше и изборът на разказвача, сещате се гласът водещ ви през цялото време, но никога не виждате лицето. Обаче аз го познах, това беше Омар Шариф. Смея да отбележа, че екипът се е постарал за това присъствие на големия екран, но... изброените от мен по-горе творения на Емерих са къде къде по-добри от това сега. Да не говорим, че не може да се мери с Апокалипто (най-малко ако трябва за езика да се заяждам). Но, нека не ви хвърлям в десета глуха, съвсем не казвам че филма е зле. Но пък мога да подкрепя оценката в IMDB и да кажа, че 10,000 пр.н.е. се намира някъде по средата на брилянтната стълбица. Щом не е под средното ниво, значи заслужава да се види. Пък и е ново, все пак - хора са се бъхтили над филма, а ако ние с проста ръка метнем два пъти и кажем: "Мани, заеби!" - ще изложим на риск изкуството. А ние като зрители вече сме доста разлигавени и много капризничим. Един такъв филм преди 10 години, щеше да е страхотния хит. Но с иновациите, се променят и човешките възприятия и бъдещи желания. Затова преди съвсем да сте се променили, гледайте "сагата" на Роланд Емерих, където този път светът не е застрашен... само бъдещето на една могъща цивилизация.