»©« Hitman

Малко преди лятото на 2007-ма, за около 10-на дена, популярният френски режисьор Люк Бесон (автор на хитовете Никита и Леон), продуцираше новото творение на New Image България. Разбира се управниците бяха на 100% съгласни да отцепят значителни райони в центъра на столицата ни, без изобщо да се смущават че ще нарушат трафика (който и без друго е много натоварен) или че ще предизвикат известно недоволство, дори у дребния пешеходец, опитващ се да прекоси зоната около народен театър Иван Вазов, или Гранд Хотел София...
Както и да е, без черни мисли, все пак Люк Бесон не идва рядко в София, за да снима лудориите си (не той е режисьора на филма, но факта че се е застъпил да го финансира... е доста показателно). И така, New Image с новия си филм по едноименната компютърна игра Хитмен (Hitman).
Спомням си че след като мина суматохата от загражденията в центъра, екипът се изнесе след двуседмични снимки по продукцията, отнякъде напипах трейлъра на филмчето, който се оказа доста обещаващ.
За ролята на главния герой, сиреч неуловимият убиец Агент 47 (Хитмен) беше избран Тимъти Олифант. Малко преди да науча изобщо нещо за филма, вече бях гледал Умирай Трудно 4.0, където Тимъти играеше гадняра, срещу който Брус Уилис упорито се бореше с мускули и ум... и нещо повече от това :) Ясно беше че снимките са били в България, уви защо?! Ами защо... в повечето време действието се води (уж) в Санкт Петербург. Разбира се няма да видите нищо от бившия Ленинград, но пък за сметка на това яко ще се забавлявате, като зърнете народен театър Иван Вазов, с параден показ на входа както и на надписа, секунди след като от филма с много приятен ефект ще се изпише: Център Санкт Петербург. И това не е всичко. Пищната централна гара в руския град ще ви остане в неизвестност, но за сметка на това ще се насладите на нашата си Централна гара, с големите панорамни, мръсни, стъкла... с многото пейки, с ужасно много реклами (с безмислен текст на... кирилица?!) целящи да скрият тези на М-Тел. Изобщо филмът не е правен, за да се прожектира по българските кина.

Много въртене на камерата, много динамика, шум, екшън, помпозна музика (страшно напомняща ми за непрестанния добре балансиран ритъм на третата част от поредицата за агента Борн) и доста забавни моменти. Разочарован малко, че ни правеха на будали - действието се развива на голяма територия по сценарий, уви обаче кръшкаше между главните улички около Гранд Хотел-а. И това с многото изобличаващи България надписи, я театъра, я М-Тел, я Български пощи. Но всичко това е простимо.
Финалът също имаше както плюсове, така и минуси. Понеже Агент 47 е дете на някаква супер тайна организация, даже братство... пътят му свършва в катедралата (?!) на въпросното братство. Става въпрос за Св. Александър Невски, не за друго :) И даже се опитаха да вдигнат във въздуха тази свещена постройка... но не се тревожете, както и сега може да се види, тя се цяла, и никога и камъче не се е отронвало от нея (по вина на New Image). Имаше малък ефект (който можеше и по-добре да се направи) с разрушаването на най-високия купол от постройката. Един хеликоптер, в опита си да убие Хитмен направи на сол купола... не беше лошо.
Въпреки многото минуси, и липсата на изтъкнати плюсове... може би за феновете на играта това ще е една добра кино-реализация. Много са филмираните компютърни игри, повечето от които на мен не ми допадат (било то Томб Райдър, или пък Заразно зло... ми не ме кефят). Обаче за този си дадох парите и останах доволен. Така че, обръснете си главите, нека баркодът със серийния ви номер се вижда на тила ви, грабвайте чифта сребристи дула и GO GO GO!

»©« Batman Begins

През 2005-та година, като гръм от ясно небе, без много предварителен шум и овации за предстоящо филмово предизвикателство, се появи нова част (а може би цяло ново начало) от историята за черния рицар на Готъм Сити - Батман. Батман в началото (Batman Begins) - бях абсолютно против тази част, това... "продължение", като все още лошите спомените от Батман и Робин не се бяха изтрили от съзнанието ми. Последната ни известна част за Батман, преди творбата на Кристофър Нолан, беше пълен провал - д-р Клуни и бат Арни, в най-слабите им роли не само за десетилетието, а в цяло им творчество. Лош финал, за един велик филм започнат навремето, през далечната 1989 година от дарк-стайл режисьора Тим Бъртън. Кой не си спомня първия Батман, с Майкъл Кийтън, Джак Никълсън (с великолепното му превъплъщение в маниашкия образ на Жокера) и Ким Бейсинджър. Или пък продължението Батман се завръща, пак на Тим Бъртън, отново с Кийтън в ролята на Брус Уейн, но този път с Дани Де Вито (също толкова блестящ като предишния злодей, в ролята на Пингвина) и Мишел Пфайфър (ах, Жената Котка, отново съм влюбен). Няма да забравя и култовите изпълнения на Джим Кери (Гатанката) и Томи Лий Джоунс (Две Лица) в третата част (този път дело на Джоел Шумахер) - Батман Завинаги. Вал Килмър в ролята на милионера, а честта да изиграе красавицата до него, се падна на Никол Кидман. Яко си беше! И до там. Щеше ми се Батман и Робин никога да не го е имало. Даже тогава филмът успя да спечели награда за най-глупав филм - "Златна малинка"... No Comment!

Та с носталгия по миналото, с прехлас към произведенията на Тим Бъртън, прекрасната реализация на този символ на нощния живот и закрилник на справедливостта - Батман, не гледах с добро око на един не много известен режисьор (знаех само Мементо), с нови актьори в действие (някои от тях със здрава кариера и сериозни изпълнения, но в главната роля пак непознат за мен - Крисчън Бейл, това беше тогава разбира се). Прескочих я 2005-та, така и не го гледах!
Уви, с течение на времето разбрах повече за Нолан, харесах повече от филмите му, също така и Крисчън Бейл ми стана любим (или най-малкото симпатичен) актьор. Затова реших да дам втори шанс на Батман в началото.
И така започна... началото. Коренно различен стил от този, който се е запечатил в спомените ми от първите филми, тези на Тим Бъртън. И разбира се това е нормално. Малко е трудно да мериш нещо ново, различно, с нещо старо което вече се е превърнало в символ, а и влива само топли чувства у теб. Трудно или не, абстрахирах се от тези фактори и play!
Наистина доста различно разказана история, и показани неща за Брус Уейн и превръщането му в Батман, доста преди срещата с първия злодей - Жокера. Очаквах буквално нещо от сорта на Батман: Епизод I - уви, добре че очакванията ми не се сбъднаха.
Батман в началото си е втори шанс за цялата Батман поредица (още по-малко сега, когато очакваме продължението - Черният рицар (The Dark Night), отново на същия режисьор, и актьор в главната роля, и с новия Жокер - :( покойния Хийт Леджър...). От това, което се вижда на трейлъра и това, което коментират "разбирачите" ще да бъде събитието на лято 2008! Дано!

Филма започва с младия Брус Уейн играещ си заедно с негова приятелка в градината на семейното имение. Разбира се, случва се инциден, малчугана пада в стар кладенец, на дъното на който... вижда тунел, водещ към пещера... със страшни пищящи звуци и внушителен шум от тъмнината се появяват десетки прилепи - формира се страхът на Брус Уейн, нещото което по-късно ще се обърне в негова полза, и ще го направи по-силен: "Като малък се плашех от прилепи... време е престъпниците да споделят страховете ми!"
След това историята се прехвърли в "наши" дни, където откриваме Брус в затвора. Някакъв далечен азиатски затвор, наистина на майната си. Но героя ни не остава задълго там, скоро след една негова проява, след като е хвърлен в карцера, го посещава героя на Лиъм Нийсън - Хенри Дюкард. Изиграва важна роля в тренировката му. Като се замислиш, всички знаем че Батман умее разни трикове, дори и без играчките си, обаче откъде ги е научил?! Е тук добре се вижда. Най-доброто място да научиш всякакви бойни изкуства, техники да бъдеш "невидим" за другите, да си мистериозен... е един нинджа манастир високо в най-непроходимите планини на Хималаите. Е, да, и аз бях шашнат, като се чудех сега това Батман ли е, американска нинджа ли е?!
Слава богу, действието не се задържа много в Азия. Като разбра, че всъщност цялото му обучение е било вербуване, с цел да го превърнат в silent weapon на мирни и немирни хора, високо моралния Брус Уейн с много гръм и трясък бяга от манастира.
Намира начин, и се връща в Готъм. Неговият град, като вече е готов и напълно решен да прочисти улиците от изметта, която разваля обществото. Също така с много гняв в сърцето си, заради загубата на родителите си (е тук ще направя вметка: досега от познанията ми по Батман история, убиецът на родителите му беше Джак Нейпиър, по-късно превърнал се в Жокера... е да, ама в тази част, убиецът беше... обикновен крадец, който на всичко отгоре беше убит по-късно).

И така, с умения, много пари, решителност, Брус Уейн поема тежкия кръст на двойнствения живот, решен да изчисти мръсотията от Готъм, да накаже виновните, и да помогне на невинните. В цялото това приключение до него през цялото време е невероятно почтения Алфред (тук изигран от Майкъл Кейн). Готината, макар и с прекалено бебешка физиономия Рейчъл (Кейти Холмс), приятелката му от детството - нахакана прокурорка в общината. Гари Олдман (в ролята на ченгето Гордън) - впечатлен съм че психар, и такъв маниак по филмово минало, като Олдман е получил такава честна, и някак си невинна роля. Супер симпатичен ми беше през цялото време, и го гледах в абсолютно различна светлина. Интересно беше. Морган Фриймън, беше оръжейникът на Брус Уейн. Работещ в семейната му компания, запознат с всички оръжейни разработки и разбира се компетентен по използването им. Хубави моменти с новата "offroad машина" на Батман. Доста различна от тази, която досега бяхме виждали, беше си като танк.
Като цяло - добри нововъведения, добре преразказана историята за черния рицар и наистина, едно ново начало с висок потенциал да се превърне в класика. Остава само да чакаме продължението. Наистина съм с много големи надежди и очаквания по отношение на новото превъплъщение на Жокера... изглежда по-голям психопат дори и от Джак Никълсън навремето. Юли 2008... не е толкова далеч...

»©« Stardust

Happily ever afer... така завършват повечето приказни истории, които помним от детството. Всички пили и се веселили, минимум 3 дни, заживели щастливо след като се оженили, народили ли сума красиви чеда, с потенциал да станат и невероятно интелигентни... и разбира се главните герои умират на 101 години, от старост, имунитет към болести - това е задължително качество за всеки един приказен герой.
И както обикновено си променяме мислената нагласа, когато се появи нова приказка, и чакаме да видим нещо ново, нещо различно (което да надминава, или най-малкото да се конкурира с Властелинът на пръстените) и нещо, което да е запомнящо се, че даже и да пожъне голям успех. Филмът-приказка (фентъзи) за 2007-ма се нарича Звезден прах (Stardust). Режисьор и сценарист е Матю Вон, близък приятел на небезизвестния Гай Ричи, продуцирал повечето от неговите "луди" филми (Две димящи дула, Гепи. и други).
Преди още да влезете в киносалона от постера, с мистичен поглед, ви гледат Робърт Де Ниро, Мишел Пфайфър, Клеър Дейнс и Чарли Кокс. Точно така, това са главните действащи лица в магическата приказка Звезден прах. И повярвайте ми, много магия, измислица и необикновени случки ви очакват в тези 120 минути на развлечение.

В едно малко градче, в една красива страна, в географска неизвесност, с обикновени хора живее Дънстан Торн (Натаниел Паркър). Самотник, приключенец, с достатъчно дързост, че да наруши основното правило на градчето - а именно: Да не се пресича Стената, отделяща градчето от Омагьосаната земя. Разбира се, кажи му: Забранено е! пък после се опитай да го пазиш от човешкото любопитство. Едно симпатично старче от 90-на години някъде, пази Стената - не дава на никой да я преминава, на никаква цена! Уви обаче, преклонната му възраст си казва думата. Във въпросната Стена, има една огромна дупка, за пустите 90 години можеха да я поправят, не че не може и да се прескочи - просто нямаше да има толкова много изкушени да разберат какво е там, от другата страна. Та нашия любопитко, и този grandpa се срещат, след словесната битка, привидно победения младок отстъпва, но... за да си вземе засилка. По-бърз разбира се, преминава Стената и поема по своя път, в опознаване на магическата страна.
Малко повече костюми, шантаво изглеждащи обитатели, рошави вещици, големи нокти, амулети, съмнителни отвари... и една красива пленница. Дънстан се запознава с нея, не научаваме много за съдбата й, обаче разбираме че е загоряла :) И да, кани странника в "обятията си" да свършат работа... до тук с опознаването на магическата земя.
Минава време, приблизително 9 месеца, сценарият не го крие от нас, като една вечер се хлопа на вратата на Дънстан. Той отваря и намира... кошница с новородено бебе в нея. Представяме ви Тристан. Съдбата на това дете ще е основната линия, около която ще се завърже мистичната история в Звезден прах.

Няколко пъти по 9 месеца по-късно, образно казано 18-19 години, Тристан (Чарли Кокс) е вече зрял млад мъж. Тичащ по фустите на най-красивото (но не особено умно) момиче в града, безумно влюбен в нея, готов на всичко, за да спечели сърцето й. И така, именно с тази нагласа... и лигавото поведение на разглезената мома, Тристан дава обещание да й донесе паднала звезда. Докато двамата са на пикник заедно, една нощ, виждат падаща звезда. Главния герой се отправя към тази дестинация, воден от мисълта за потенциалната любима и с мечти за бъдещето си с нея. Без изобщо да подозира разбира се, че в приключението, в което се впуска ще открие нещо много по ценно, ще се превърне в истински мъж... и ще намери нещо повече от паднала звезда.
Клеър Дейнс, с невероятна бяла коса, сияеща когато е щастлива, е нашата звезда, падналата от небето звезда. Паднала, и то къде... върху Тристан. На това се вика първа среща! Разбира се началото им не беше лесно, то бяха спорове, дърпаници, употреба на вълшебни предмети, до момента в който и двамата изморени... стават партньори в пътуването си - обратно към дома на Тристан.
Падането на звездата не остава незабелязана и от три сестри вещици. На Ламя (Мишел Пфайфър) се пада честта да я открие и залови. А за какво им е нужна. Въпросните вещици имат проблем - времето им отдавна е минало. Приличат на мъртви полуразложени трупове. Гадна гледка. Шансът им отново да върнат младостта си и да продължат да практикуват черната си професия е звездата. Така Ивейн (Клеър Дейнс) е вече в опасност.
А някъде там, в кралските обятия на владетеля на приказната земя (Питър О'Тул), на смъртния си одър, въпросния крал събира седемте си сина (които имат интересни имена Примус, Секундус, Тертиус... Септимус). Тези лакоми за властта братя, водят помежду си нагла битка с множество машинации, интриги, борещи се за трона. Кралят им носи неприятната новина, че сестра им Уна е все още жива... и на всичко отгоре има син - Тристан (сега направихте ли връзката). Така вече и Тристан попада в обхвата на опасността.

С толкова много действащи лица, повечето от които неприятели за двамата ни герои, отчаяно копнеем за ангела-спасител. И точно като ангел, от небето, на своя летящ пиратски кораб пристига... капитан Шекспир (Робърт Де Ниро). Който прави забележителна роля с присъствието си, знаете го злобното излъчване, като че всеки момент ще те пречука... до момента в който... разкрива истинската си същност. А повярвайте ми, ще се разплачете от смях, като видите кой всъщност се крие зад тази свирепа пиратска маска.
Историята е увлекателна, мисля съгласни сте, след това... не толкова кратко въведение. Просто всички лица заслужаваха описание. А естествено остават още толкова, че и повече неща, които ще се случат и които ще ви бъдат повече от забавни. А като капак на всичко, любовта ще възтържествува. Заклинания, магически предмети, звездно сияние, тръпка в последните сцени - водят до добър завършек. А очакваният happily ever after е неизбежен, но поне приятно поднесен, романтичен, с много тръпки преминаващи по кожата на зрители, я от приятно чувство, я от отвръщение по толкова изнежения финал, но общата оценка и мнение за филма, ще си остане високо положителен. И как няма, Звезден прах е най-доброто фентъзи излизало след Властелинът на пръстените. Затова в случай, че още не сте се срещали с тези герои, направете го в най-скоро време!