»©« What Happens in Vegas...

Фантомас реши да ми се похвали с най-лудата комедия, която гледал през последните години. Интересът ми се повиши и запитах за името й. Оказа се, че става въпрос за филм, който избягвах да гледам и не предполагах че така бързо ще се вмести в план-графикът ми (няма такова нещо) за киновечер. Реших все пак да дам шанс на плоскозвучащото Да си остане във Вегас... (What Happens in Vegas...) като не се настройвах филмът да промени живота ми.
Някак си двамата най-антипатични за мен актьори се случиха двойка в нов филм. Голямата уста на Камерън Диаз в комплект с малката главица на Аштън Кътчър. Те напоследък страшно много романтики взеха да се появяват, но коя след коя по-зле. Разочароващо. Ако с романтика и банални сцени не се впише в критерия "задоволителен", филма разчита на груби шеги, инфантилен хумор, много шум (причинен от писъци, крясъци и тъп смях) или пък някаква нова музика.
Но това не е достатъчно. Глупавото пищене не е повод да заговоря за някой филм, ако ме питат "Какво да гледам довечера?". Повече от разочароващо.
Но толкова много пречки, не ми бяха достатъчни да престъпя егото си и да видя какво ще стане във Вегас. Тоя град от много време ми е неприятен (може би след Да напуснеш Лас Вегас). После малко ми стана интересен покрай Грисъм и компания, но отново не достатъчно привлекателен че да ходя там - било то и само за купона.
Но героите на Кътчър и Диаз се срещат по "невероятен" начин в един хотел във Вегас. Различните им интереси се оказаха докоснати от съдбата и неволния Купидон. Като резултат на многото трикчета, пиене (много пиене), викане, танци-манци стигнаха до неизбежната ситуация - секс за една вечер. Но това не им беше достатъчно. Алкохолизираните им глави първо решиха да се оженят.
Тц, не ми беше смешно, макар в началото да се забавлявах около 1 минута с разговора баща-син (Трийт Уилямс играещ баскет с Аштън Кътчър). Имаше и малко фън със спътниците на главните герои, а именно най-добрите им приятел и приятелка - Роб Корди и Лейк Бел. Последната наскоро я гледах в една ДРУГА романтика - Over Her Dead Body.
Избягвах гледането на историята за Вегас на киното, но вкъщи ме докопа... гадната лента, хехе. Момент. Споменах ли, че беше дублиран на руски?! Мда, това беше една от малкото причини, все пак да дам оценка за творението на Том Вон, която да е над 5 (от 10).
А феновете на Денис Фарина, ще си мечтаят за класния му образ от... Гепи. да речем, хахаха!

»©« True Lies

Как се прави истински екшън филм? Най-добре ще е да попитаме Джеймс Камерън или да се учим от вече историческите му филми. За пример, може да вземем Истински лъжи (True Lies). В първата половина на 90-те на миналия век, когато Арни все още беше филмова звезда, неотсъпчив екшън герой в зората на кариерата си и стоеше на страна от старостта и политиката. Познати са ни филмчетата на Камерън, неговия перфекционистичен стил, добрата му работа, слабостта му към Арни и Бил Пакстън (мда, един от любимите му актьори, няма да изброявам заглавията сами може да си направите справка). Доказал се като един от най-добрите режисьори в киното, зад гърба си с класни филми, някои от тях революционни за времето си, от време на време Камерън си позволява малко повече забавление. В случая с Истински лъжи се получава точно такова приключение.
Екшън комедия, с елементи на тероризъм, американски патриотизъм и много ефекти. Арнолд Шварценегер е добрият - агент от Много-тайна-организация изпълняващ специални мисии. Той е най-добрият и никога не греши. Заедно с партньора си Том Арнолд, двамата са страшен екип. Единия е изпълнител, другият стои в микробуса на далечно разстояние (сравнително) и се грижи да бди над ключовата фигура и да го предупреждава за опасности. Нещо като Очи на гърба.

Началото е представително, с много шум, пушек и гърмене в тъмното ни подготвят за един наситен с динамика филм. А самия Камерън се е погрижил и за момент да не скучаем. Ако ще да е с някакъв плосък хумор, който въпреки всичко разсмива... или пък невероятни каскади, за които мисълта ви никога не е имала желание да се замисли. Разбира се всичко е в рамките на... хм, полу-ненормалното. Но пък такива сцени остават в историята като "много яки". После следва едно разказване и коментиране. Зрителя е наясно, че го шмекерят от екрана, но пък ако се остави за два часа да правят само това и да му се хареса, без да мисли за някакви сериозни неща, се получава едно повече от приятно забавление.
Джейми Лий Къртис и Тиа Карере са женското присъствие във филма. Първата - нищо неподозираща съпруга, живееща в сивото ежедневие, впуснала се по нежелание в игрите на съпруга си - Арни. Другата - дясната ръка на главния лош герой (един от многото "терористи" в Холивуд), но пък страшно сексапилна (както винаги).
Зарадвах се онзи ден като засяках филма по телевизията, с удоволствие и много пъти "Хахаха, е да бе!" го доизгледах.
Въпреки всичко на места се прекаляваше с бозата, но от гледна точка на цялостната наслада - след филма ти е готино, а и няма как да не си спомниш първия път, когато си гледал лентата - времената на Арни и шумното блокбастър приключение Истински лъжи.

»©« Working Girl

Това не го очаквах. Честно казано, просто си гледах TV1000 и в един момент видях имената на Харисън Форд, Сигърни Уивър и Мелани Грифит, докато камерата се въртеше около статуята на свободата. Преди още субтитрите да са го показали, аз казах - Работещо момиче. Не бях на състезание, а и да бях нямаше да е проблем за мен да оповестя заглавието. Няма друг филм със звездното участие на тези актьори. А аз го знаех. Не че ще тръгна в момента да ви се хваля, то е ясно че на определени нива в киното съм информиран, в други тепърва прохождам, но като цяло съм надеждата на... модерния критицизъм и любителска стръв в повечето стари продукции.
Загледахме, аз и баща ми, въпросното старо филмче (по спомени го приспадах към 1986-та - 1989-та година (б.а.: 1988 е правилната година), макар че Индиана ми изглеждаше доста млад тук) ми се стори подходящо за запълване на обедната пауза. Затова му дадохме шанс (който преди 10-на години му беше отнет, при излъчване по националната телевизия).
Грубо знаех няколко неща за този филм. Кевин Спейси, Алек Болдуин и Оливър Плат допълваха каста, с второстепенните си роли. И тримката, бих казал особено първите двама, имат запомнящо се присъствие, макар и кратко такова. Но със сигурност чест трябва да се отдаде на най-най- работещото момиче, а именно Мелани Грифит. Заслужила си номинацията за Оскар, това момиче (въпреки тежкото си детство в Холивуд) оправдава целия този шум около изявата си в лентата. Жалко наистина (какво друго да кажа), че не са я удостоили със стъпване на червения килим като победителка в категорията. Но... такъв е животът, дори и за знаменитостите.
Обичам старите филми, доставя ми удоволствие да ги гледам и да правя някакви съпоставки с новите. В повечето случаи вторите губят надпреварата, защото няма с какво да ме очароват. Но в работещо момиче има повече поводи за... любителско удоволствие. Да вземем за пример гримът. Изразяващ се повече в подготовка на прическите на всички замесени актриси - ужасно! Не че не се бяха постарали, супер бяха - но може би ако се интересувах от топиран бритон. Няма как да не го коментирам, при положение че ми запълваше 50% от екрана. Джоан Кюсак втрещяваше с коварния си грим и прическа - ала, мода, какво може да се направи?! Преглъщаш фактите, поемаш въздух и биваш професионалист. Даваш реална оценка за това творение. А когато говорим за добра игра на актьорите, забавен сценарий, умела режисура, предвидим сценариен завършек, качествена музикална композиция и достатъчна доза класически, лесно запомнящи се и оригинални елементи, всичко в зрителя се обръща откъм положителната страна и той се ухилва жизнерадостно. Т.е. лентата си е свършила работата. Поредната приказка за Пепеляшка в големия град, през призмата или извратеното око на някой режисьор, се е оказала повече от интересна история и забава, за двата часа релакс отдадени на крайния потребител. Това се прави за него, тача че удовлетвореността му е по-важния критерий. Като част от масата на последните, смея да заявя (напоследък често го правя), че Работещо момиче беше забавен и интересен филм. На моменти даже имаше и класни сцени, романтични такива, които са хубави за меморизиране и... евентуално прилагане в реалния ни живот. Но това е просто абонамент към... филмовите ми тръпки. Често си добавям нови, но рядко употребявам старите от каталога ми. Всичко е повече от условно, но е добре да култивираш информация. И все пак - добра работа на Мелани Грифит, хубаво участие за Харисън Форд, малка но отдадена роля за яката мадама, прокудила Пришълецът - и като цяло, филмче-бонбон за зрителя. Насладете му се и вие, ако скоро не сте се сблъсквали с проблемите на едно пробивно момиче, в големия град. Погледът и перспективата на един ум, версия ала 80-те години. Нещо почти забравено и достойно за припомняне. Нарича се Работещо момиче.