»©« Iron Man

Темата за филмиране на популярни комикси (предимно тези на Марвъл) не е нова. Запознатите си спомнят много добре началото, с мутантите Х, след това великолепието на човеко-паяка, споделило момента на славата с четиримата фантастични. Дори Бен Афлек направи популярен слепият адвокат, а след това жена му възроди образа на секси воина Електра. А някъде там си спомням, че пресъздадоха романтична комикс история с главен герой - един много голям и зелен грозник. Схванахте идеята, но явно в Холивуд искат да разкатаят комикс индустрията, или просто да доставят удоволствие на зрителя, фен и колекционер на някоя сносна арт поредица.
Този път заглавието е Железния човек (Iron Man). В ролята на режисьора се изживява актьорът (защото има повече роли, отколкото режисирани филми) Джон Фаврю. Който в някои филмчета е доста симпатичен и забавен, но в тези които режисира, някак си - не кефи. С две думи - режисурата му е зле. Или нарочно го прави като за деца, или самият той до толкова може да напъне един сюжет. Ако ще пресъздават комикс герой, който има голяма история и сериозен рейтинг, то трябва да се положат повече усилия освен компютърните ефекти. Стига с тия ефекти де - знаем че всичко може да се направи, включително филм от А до Я, само с помощта на компютър и на всичко отгоре героите вътре ще изглеждат като истински хора.

Джон Фаврю се е опитал да вмъкне това "нещо" в своя нов филм. Нарича се Робърт Дауни Младши. Вече не толкова Младши, тук там се виждам бели косъмчета в косата му (въпреки че играе 21 годишния Тони Старк), актьорът все още пази своя чар, сценично поведение, което в подходящите ситуации разсмива публиката до необходимото ниво, и я спира от напускане на залата. Може спокойно да се каже - Робърт Дауни и роботът изнесоха филма (и му донесоха заветните 5.5 точки). Макар че не само той беше сред звездите, озаряващи феноменът Железния човек. Гуинет Полтроу, Джеф Бриджис и Терънс Хауърд заемаха другите важни места в историята. Гуинет беше Пепър Потс - асистентката на Тони Старк, тази която постоянно му слугуваше и тайничко беше влюбена в шефа си. Джеф изпълнява ролята на един коварен гологлав, но с внушителна брада (прилича на Астор, няма какво да се чудим) бизнеснем, приятел на Тони Старк (и на баща му), помагащ му в делата по управление на оръжейната компания. За Терънс остана една роля, която ще вземе по-дейно участие във втората част на филма (мда, щяло продължение да има), а именно тази на Джим Роудс (War Machine). От изброените, вече отбелязах че Робърт Дауни успя да вдъхне малко живец. За жалост останалите трима се бореха за призовото последно място в изпълненията си. Г-ца Полтроу - можеше ли да е по-безидейна играта й? Защо изобщо се е снимала в този филм? Ами Джеф Бриджис? Не от всеки става гаден тип, а и ако се опитваш да правиш отрицателен герой - постарай се повече, стига стиска зъби. Набръчканото чело, докато изказваш манифеста на злодея, не те прави готин! А Терънс... ах, Терънс. Този беше марионетка в ръцете на Старк. А играе някакъв военен, с висока титла. Добре че всичко това е една комикс историята, в противен случай - Светът ще си има проблеми!

Сюжета? О, да! Нападение на Тони Старк, отвличането му, и заставянето му да построи ракета в пещерни условия. Ракета, която ако попадне в ръцете на някой зъл ум, ще има много лоши последици. Обаче какво прави технически грамотния бизнесмен? Прави си един железен човек, с който разбива цялата терористична група, която седмици преди това го беше отвлякла. И това е само началото. Следва светски живот, промяна в характера на героя и нови и нови версии на железния човек.
Споменах ви в началото за едно роботче. Асистента на Тони Старк по време на конструирането. Една симпатична машинка, която уж му помагаше, но в повечето случаи само пръскаше нагоре надолу с пожарогасителя (най-вече в лицето на господаря си). Но пак нищо ново. С цялото му скърцане, свирукане и кимане, тоя робот приличаше на предшествениците си R2D2, C-3PO и всички останали такива.
Мне, не исках да го гледам, но потенциална среща да се видиш с бившата си, променят нещата. Все пак й доказах, че филмът е бозав и освен едноминутни дози смях породени от глупост или нелеп опит за хумор, друго няма какво да те израдва в Железния човек.
Безспорно по-добър от Патфайндър, но може би толкова зле колкото Спайдърмен 3. Поне я нямаше сълзливата мелодрама, която да ни разкъса сърцето по време на двата часа "забавление". Може да го пробвате, но наистина, не е задължително!

»©« 21

+15, заплата
+16, нещо сладко
+17, списание

С подобен род кодови наименования, +1 за високите карти, -1 за ниския клас и 0 за всички останали, шестима МИТ студенти се превърнали в едни от най-добрите картоброячи, направили жестоки печалби в казината на Лас Вегас. Похватите им включващи елементарна стратегия от знаци и много добра елементарна математика, не са нелегални, но не са препоръчителни. Особено когато говорим за милиони долари загуби за някое казино. Казиното си има собственик. Казиното е направено, за да печели (нещо като банките), и хич не им е приятно да изплащат подобни суми - от 7 цифри нагоре.
Филмът 21 е вдъхновен от историята на тези "ученици". Група генийчета, които били тренирани да следят играта с прости математически изчисления. Тактиката им била проста, действали като отбор и само някой с орлово око, с постоянно наблюдение можел да хване конспирацията, която вилнеела из различните казина на Вегас.
Всички харесват филми, в които главния герой се показва като много умен пред класа, скромен е, опитва се да впечатли някоя мацка (нещо като Добрия Уил Хънтинг, само че без философията и класната игра на Робин Уилямс). И когато въпросния ученик е много надарен, математически, от МИТ опитва да се навре в Харвард, и нещо пикантно липсва в живота му, се появява светлината в тунела. Неговият ментор, учителят който забелязва таланта на младежа и съвсем случайно го привиква в "отбора" по блек джек. След "20:00" часа, когато няма много хора в МИТ, в една обикновена учебна зала, група студенти и един професор, разработват стратегията си за поредния уикенд във Вегас.

Просто е, брой картите, спазвай системата, не бъди комарджия. Какво значи да не бъдеш комарджия? Да не се поддаваш на емоцията, а да се придържаш към плана. Все пак не си сам там, не харчиш твоите си пари, и ако не рискуваш с тъпотиите си, само може да спечелиш. И накрая всички са повече от хепи-хепи.
Нашето талантливо момче се казва Бен Кемпбъл (Джим Стърджис). Не е първокласен гиг, но пък приятелите му са такива. Разбира се имат повече от нормалното количество сиво вещество и това ги прави доста забавни. След една проста проява в клас, професор Мики Роза (Кевин Спейси), забелязва потенциал в студента си Бен, след което го кани да се присъедини в отбора. В началото нашия се дърпаше, но като видя че мацката която върви на забавен кадър пред него също е в отбора, не му остана много за премисляне. Въпросната мацка се казваше Джил (секси беше), ролята е изпълнена от Кейт Босуърт, която постоянно ми приличаше на Джейн Трипълхорн (когато е била по-младичка де).
Имаме еволюция на героя. Бен се превръща от скромен ученик със завидни образователни цели и възможности, в първокласен картоброяч, способен да донесе състояние на групата шмекери само за един уикенд. После го хваща и синдрома на разхайтения живот. Прекалено много му харесва свободата, която Вегас му предлага, нищо че е само за 2 дена в седмицата.

Увлекателна история, трябва да призная. С интерес чаках появата на филма на голям екран, и веднага щом пуснаха премиерата посетих CINEPLEX. Готови бяхме да ни шашнат с поредната историйка за умни хлапетии, като очаквахме и някой друг лаф, с един два слоя класна игра на актьори като Кевин Спейси и Лорънс Фишбърн. Относно Кевин Спейси... хм, ами това е Кевин Спейси - освен шантавото му изпълнение в Биг Кахуна, не се сещам за слаб филм. Начинът му на игра, в случай че не създава някакъв сложен характер, се познава лесно и е приятен за публиката. Има сериозен вид, когато пожелае, както и присмехулно поведение ако трябва да разчупи шаблона и да разведри обстановката.

"Говорим за Гугъл, не за някаква баничарница!"

Лорънс Фишбърн влезе в ролята на бияч. Точно така, редящ старателно пръстени по ръцете си, пребиващ горките умове. Картоброячите както споменах не са незаконни, но не са и желани. Затова казиното си има наемници, които постоянно зяпат в камерите и хващат такива типове. Прибират ги без много шум, съпровождат ги в подземието на заведението, където им устройват малко "парти", без алкохол и момичета - само с тежките ръце на г-н Коул Уилямс.
Беше качил няколко килца от Матрицата насам. И няма как, като са му спрели онези интензивни тренировки, момчето е наддало. Нямаше го онзи строен Морфиъс, борещ се за свободата на Зион. Имаше един ръбато изглеждащ Лорънс Фишбърн, който всяваше страх в умните хлапета, които го тарикатеха всеки уикенд.
Забавен филм! Наслаждавах се докато го гледам. Имаше малко надиграване, имаше секс, имаше много карти и лафове. Безспорно приятно за гледане. И до момента всички, които ми споделиха че са го гледали (бройката е висока, друг път не се е случвало такова съвпадение на интереси по отношение премиерата на някой нов филм) са на мнение, че филма е: "Баси филма, човек!" - точно това са думите. Говоря с приблизителна точност от 99%.
Нека приключим с математиката, МИТ, Харвард или което и да е престижно учебно заведение. Внимавайте какво правите и не бройте карти там, където не желаят те да бъдат броени.

»©« Bowling for Columbine

Вълната Майкъл Мур е към своя край. Подкарах ги отпред назад филмите му, като качеството с всеки следващ се вдига повече и повече. През 2002 година режисьора прави един от най-силните си филми в кариерата. Сами се досещате, че за пореден път дъвче политиката на САЩ, критикува здраво, този път засягайки темата за оръжията в родината му. Лесната възможност да се сдобиеш с такова. Законите за притежание. Коварни случки от близкото минало и много абсурди съпровождащи изброените неща. Боулинг за Кълъмбайн (Bowling for Columbine) печели много награди и признание за своя автор. Сред тях е и Оскар, връчен на Майкъл Мур през 2003 година.
Какви са ми връзките с този филм. Миналата година, октомври или ноември, попаднах на едно забавно клипче в YouTube - A Brief History of America. Не си спомням как точно го намерих, но смехът по време на гледането му беше невероятен. Анимационно клипче, много напомнящо ми за Саут Парк (после разбрах защо), в което историята на САЩ е разказана по невероятно саркастичен начин, забавен, но същевременно прекомерно сериозен и изпълнен с истини. Спомням си в коментарите под клипчето, че споменаваха Майкъл Мур. Чудех се откога пък е почнал да прави анимации той. До тогава бях гледал Фаренхайт 9/11 от неговите документално ориентирани филми.
Но след Sicko, след припомнянето на Фаренхайт, прочетох и за Боулинг за Кълъмбайн. Щеше ми се да го прегледам, все пак се води най-силният му филм. Още с започването си, зрителя ще се озадачи - колко лесно е да се сдобиеш с оръжие в щатите. Майкъл Мур влезе в банка, откри си сметка, и въпросната институция му подари пушка. Мда, истинска пушка! Оказа се че във въпросната банка няма само пари и някакви ценни вещи. Има около 500 оръжия в трезора?!
Полека лека с подобни примери и по-интересни интервюта, Майкъл Мур минава през атентата в Оклахома Сити, щата Оклахома, от 1995 година, когато Тимъти МакВей и неговата 2300 килограмова бомба станала причина 1/3 от федерална сграда да се изравни със земята, което коствало живота на 168 души... а ранените - над 800 човека.

Но името Кълъмбайн, много пъти повтаряно във филма, ми беше непознато. Просто загадка. И защо името на лентата е Боулинг за Кълъмбайн? Какво по дяволите значи това?! Докато накрая не разбрах. 20ти април 1999 година. Двама младежи излизат рано сутринта, да поиграят боулинг. Минути след 11:00 часа, въоръжени с полуавтоматични оръжия и бомби, влизат в района на гимназията Кълъмбайн, в градчето Литълтън, щата Колорадо. Ерик Харис и Дилън Клеболд убиват 13 души (12 съученици и 1 преподавател), след което се самоубиват. Ерик на 18 години, Дилън на 17. След като видях кадрите от охранителните камери в кафетерията (кадъра горе е от въпросната камера) веднага се сетих за случая. Спомних си и 1999 година и новините, и въпросните кадри... Лично като ги гледам тия записи, или картинки, точно на този момент 11:57:20, ме побиват тръпки. Ерик Харис, с бялата тениска, в ляво, държащ с дясната си ръка 9 мм Hi-Point 995 Carbine и бавно пристъпващия към него Дилън Клеболд, с черната шапка, въоръжен с полу-автоматичен пистолет 9 мм Intratec Tec-9...
Филмът обаче не свършва дотук. Вниманието ми беше привлечено на максимум, а до края на лентата се случиха още много неща. Много други факти бяха изтъкнати и с големи букви на екрана се изписваше "ПРОБЛЕМИ!". Жестока истина и тежко за психиката, да гледаш или събираш повече информация за такива събития.
В същата вечер, в която изгледах Боулинг за Кълъмбайн, стоях до 4 и половина сутринта, докато не изчетох цялата статия в Уикипедия, за клането в Кълъмбайн, докато не изгледах всички възможни документални филми правени по инцидента... и докато накрая вече ми се искаше да повърна. Не знам. Такива случки е имало и след това, но някак си тази ми изглежда повече от шокираща. Часове преди филма, без да си спомням какво е това Кълъмбайн всичко беше различно. Часове след филма, вече знаех поред на номерата, кой, къде и с колко куршума е бил улучен. Впечатляващо и смразяващо кръвта е творението в Уикипедия.
Опитаха се да хвърлят вина върху Мерилин Менсън и други подобни музикални изпълнители. Пробваха да обвинят компютърните игри и какво ли още не. Но Майкъл Мур потърси коренът на всички злини някъде другаде. Някъде в миналото, от началото на целия политически абсурд, позволяващ такава свобода за притежание на оръжие. Сериозна работа, като се замислиш, но не е като някой друг да им е виновен. Изглежда повече от 1-2 неща са гнили в САЩ и благодарение на Майкъл Мур, добитъка има възможността да види истината. А не да чакат да се случи нещо, и после да реват по трагедията. Да се опиташ да я предотвратиш, ще е по-голяма стъпка! А кой ще съумее?! 46-те милиона неграмотни жители на САЩ?! Агресивните политици на държавата? Тези които ежедневно са отгоровни за смъртта на невинни от третия свят или на своите войници дори?! Подобни въпроси за засегнати в Боулинг за Кълъмбайн, а разискването им е повече от интересно. Както и бягането от отговорност на различни "известни" личности, които са толкова жалки пред камера, когато се опиташ да говориш искрено с тях...
От всичко на Майкъл Мур, което съм гледал - безспорно Боулинг за Кълъмбайн е най-сериозния филм. Най-много ми подейства той и определено за него съм споделял в прекомерни количества. Продължавам да гледам снимките и да се чудя защо? И с надеждата това да не се случва, не само там, а където и да било. Проблеми в обществото, големи проблеми...