»©« Midnight Run

"Виж, човек, вече не правят такива филми... такива екшън-комедии..." - с тези думи от прехлас и респект към старите филмчета и с леко разочарование към новите, които Холивуд бълва всяка година, колегата започна историята си за Среднощно бягство (Midnight Run). На път за работа си говорехме кой какво е гледал вечерта преди да замърка в забрава и да се събуди готов за новия работен ден. Честно казано, аз не си спомням какво гледах, но той ми се похвали че гледал тази класика. Спомена името и в мислите ми веднага изскочи името на Робърт Де Ниро. Но само до там... всъщност филмът ми беше непознат, знаех че има някакво непрекъснато бягство, че е екшън-комедийка, но кой партнира на Де Ниро, кои са другите главни герои, какво точно се случва - не знаех.
По-добре късно отколкото никога, и преди две вечери свалих филма и го гледах (нищо необичайно, когато става въпрос за добър филм, който ми е непознат).
Докато вървяха началните надписи вече видях много познати имена. Сред главните герои бяха Чарлз Гродин, Денис Фарина, Джо Пантолиано, Джон Аштън. Режисьор беше Мартин Брест (който ми звучеше адски познат, доакто накрая не му проверих името и не се оказа, че това е режисьора на първия филма за лудото Ченге от Бевърли Хилс, с Еди Мърфи). Музиката - дело на небеизвестния Дани Елфман (а за неговото последно творение, ще стане на въпрос в следващото ми ревю).

Много познати имена и добри отзиви, както и висока оценка в класацията, предвещаваха единствено много фън и добро изкарване на 2-та часа преди лягане. Историйката: Джак Уолш (Де Ниро) е бивше ченге от Чикаго, понастоящем ловец на глави, прочистващ престъпните улици на Ел Ей и работещ като наемник за тариката Еди Москоун (Джо Пантолиано). Залавя някой, предава го в полицията, съответно те му дават... "разписка" за извършения арест, той отива при Еди, и понеже от него е поръчката - Джак получава някакви пари. Як бизнес, хаха! Разбира се на втора линия е Марвин (ооо, Марвин), изигран от Джон Аштън (познат ни именно от филмите за ченгето на Бевърли Хилс), който също е ловец на глави, и непрекъснато беше в надпревара с Уолш за поредната мръсна глава, която ще донесе възнаграждение.
Един ден Еди дава заръка на Джак да намери до петък, в полунощ, Дукът - бивш счетоводител на мафията в Чикаго (оглавявана от Джими Серано - героя на Денис Фарина). Счетоводителят, това е Джонатан Мардукас (Чарлз Гродин), който беше най-спокойната и уравновесена личност в киното, която някога съм виждал. Толкова добър, така човечен, човеколюбието в него струеше от екрана. На фона на изнервения и малко припрян: "Shut the fuck up!" Джак Уолш, Дукът беше съвсем невинна душица. Макар че си играеха често номера, голяма лудница се получи.
Приел поръчката да "достави" счетоводителя на своя поръчител, Джак застава между ФБР, което от 6 години търси да прибере Дука, както и мафията на Чикаго, които искат да го очистят (откраднал им е 15 милиона, затова, нищо лично). Всичко това разбира се не е достатъчно, тъй като с течение на времето и трудните премеждия, които сполетяват двамата, Еди губи вяра в Джак че ще успее на време и пуска Марвин по петите му. Още една линия на действие, която многократно по много забавни начини ще се сблъска с тази на главните ни герои.

Това е като история, но всичките 120 минути са трудни да се опишат в такова малко пространство. Защото наистина вече не правят такива филми. Не само екшън-комедии. Коментирахме също, че комедиите като цяло се промениха. Преди Еди Мърфи беше символ, невероятен комик, има такива великолепни роли... но откакто се появиха дузина моторни усти, които могат по-добре от него да го изиграят (разбира се всички от тях го копират, защото той е първия), киното не е същото. Затова отвреме на време си има нужда един скок в миналото, за да си припомним какво е една добра олд фешън екшън комедийка, с постоянните гонитби, лафове, изпълнения на едни актьори, които са били млади, в разцвета на силите си, и са творили безвъзвратно.
Гарантирам бурен смях и неистови писъци, докато гледате Среднощно бягство, и широка усмивка поне за 2 часа след като сте приключили с гледането. Останалото си зависи от вас.

»©« Good Luck Chuck

Още една романтична комедия на големия екран за изминалата 2007-ма година. Със същата доза хумор, мелодрама, култови моменти, страст, ромаааааааааанс... но с доста повече бруталийки и прекомерни събития. Накратко: Късметлията Чък (Good Luck Chuck). И всичко започна с една разходка за вечеря, в рамките на която бях запознат с голяма част от въпросните супер-яки, върховни, невероятно смешни моменти на филма. Представете си ме, дето не обичам да ми разказват филми, които не съм гледал... камо ли частите, които се очаква да са най-върховните. Искам или не, информацията влетя в ушите ми, затова временно реших да не откачам по Късметлията Чък (независимо че похвалите за него валяха всеки божи ден).
Една сутрин, трябваше да бъде нормална - работна сутрин, някак си се почувствах много по-уморен от обичайното. Трябваше да съм се наспал, а не да се чувствам като лайно... затова драснах имейл на шефката, с молба да си взема day-off щото на нищо не мязах и едва ли щях да съм полезен на работата. След като получих потвърждение и одобрение трябваше нещо да правя в моя почивен ден (нямах такива луди помисли като Ферис Бюлър разбира се, но пък по свой си начин, почивайки знаех какво да правя).

За да видя откъде идва цялата тази положителна обстановка и винаги хубави коментари по адрес на филма, си го намерих (придобих, както се изразява един познат от Уелс) и загледах. Както и очаквах от подобен род филми, а именно романтични-комедии с елементи на взривоопасен смях, си имаше всички части: история, среща/влюбване, интрига, отрицание, упадък/спомени, борба за любовта и happily ever after! Няма да ви описвам всички от тях, защото все нещо трябва и за вас да остане, или пък ще е прекалено тривиално.
Историята: група хлапета си играят на бутилка в едно мазе, на един рожден ден. Младичкия Чък се нада късметът му да доведе до целувка с харесваното от него момиче. Всъщност не беше само целувка, а известно време двамата, усамотени в някакво килерче. Уви обаче нямаше да е интересно ако така се беше случило. За негово нещастие (а може би не), и за наш късмет, за да стане филма, Чък трябваше да се "натиска" с едно момиче, което изглеждаше като излязло от филмите на Тим Бъртън - абсолютна демонологистка. Тя много си го харесваше, ама той горкия никак, и от цялото това бурлеене в килера, на малкия му направиха магия (казах ви че е демонологистка) никога да не открие истинската любов и щастие.
Действието минава години по-късно, когато на един плаж (вече възмъжалият) Чък (в ролята вече е Дейн Куук) практикуваше своето "нещастие" с една яка мацка. Нещо обаче не можа да каже "Обичам те!" в правилния момент и вместо свирка отнесе шамар и... бай бай лейди. Няколко седмици по-късно същата тази вдига сватба, на която присъства Чък и където всички научават как тя му е невероятно благодарна, защото заради него (бил й талисман) тя открила истинската любов.
Среща/влюбване: на същата тази сватба Чък среща за първи път Кам (Джесика Алба). Досега не бях забелязвал Джесика, знам за Sin City, жесток филм, уви така и не я знаех коя е. Въпреки всичко след този филм, определено няма да я забравя. Страшна мацка е, което си е истина - е истина!
Та, запознаха се двамката, много си допаднаха, тя беше някакъв магнит за "леки" неприятности, а той разбира се - ценител на красиви жени.
Интригата: в процеса на филма се разбра, че която мадама да спи с Чък, скоро след това намира истинската си любов и се омъжва. Това като слух бързо се разпространява и нашият герой става цел номер едно за всички вманиачени на тема женитба лелки, момичета, жени. И докато той практикуваше без притеснения тази своя дейност, нещо като отплата на добрата карма, все повече и повече се влюбваше в пингвин маниачката Кам. Всичко нормално до момента, в който двамата трябваше да спят заедно. И той... получи обаждане от най-добрия си приятел (Стю, леле, този беше болен... и уникално забавен, маниак на тема гърди, специализирал и практикуващ пластична хирургия на женски бюстове), в което беше запознат с горчивата истина: "Тя ще се омъжи за друг, истинската й любов, ако сега спи с теб!" Започнаха после едни измъкванки, прегрешения, недомлъвки, само и само да спре проклятието или тя да не спи с него.

Този повратен момент вече е отрицанието. След като Кам си втълпи, че Чък я баламосва или не държи на нея дойде и упадъкът. Раздялата, драматичната музика, спомените и всичко останало, което съпровожда един не толкова реалистичен любовен (романтичен) филм. Също ще последва и обясненията, борбата да си върне мацката (винаги в тия филми не показват толкова чувствата на жените, не че ги защитавам, ама винаги пича е сбъркал и после се разкайва).
И накрая идва happily ever after момента, в който няма нищо особено. За да ви хваля филма и толкова обширно да се впускам в описания, явно ще да ми е харесал. Така е, налучкахте или го прочетохте между редовете, хареса ми. Най-вече заради многото щури и култови лафчета, неловки ситуации (повечето от които абсурди) и редица други, които се превърнаха в емблеми за комедийния жанр. Нали се сещате: "Абе еди какво си, като онзи в Късметлията Чък" и т.н. А Джесика Алба, имах разни сънища за нея почти 2 седмици, след като гледах филма. Хубави бяха, но няма да ви ги разказвам, гледайте си филма!

»©« Superbad

Всяка година ни предоставя поне по едно лудо тийн забавление. Обикновено сме свикнали да гледаме (поредната част на) Американски пай, със застаряващия баща на Джим (който може би ще остане единственото звено, звързващо поредицата) и група нови и нови хлапаци, напиващи се, пикаещи, мислещи с оная си работа... целящи да заковат най-яките четвъртокурснички в колежа, докато те самите едва си бършат носа в първи курс.
Е този път, донякъде, ни разбиха клишето. С много шум преди премиерата, с обещания за здрав смях и по-малко тъпи моменти, се появи филма Суперяки (Superbad). С участието на група младежи: Джона Хил, Майкъл Сера и Кристофър-Минц Плас. Трима завършващи гимназията, отново с невероятни предубеждения спрямо мадамите. С много неизразходвани хормони и с желание да станат супер-велики и да покажат колко са супер-яки само за една вечер, на тяхното невероятно и супер-яко парти (парти?! извинете ме... КУПОН!).
Двама добри приятели докато се размотават в училище, броени седмици преди завършването си, споделят бляновете си за това да изчукат най-харесваното от тях момиче. Единият по-брутален в изказванията си, абсолютен хахо - Сет - героя на Джона Хил, другия по-мълчалив, затворен, умело криещ сексуалните си нагони и възможности - Евън - героя на Майкъл Сера. Двамата са неразделни, или може би има нещо (някой), който ще предизвика конфликт и ще нагнети напрежението през целия филм. Уви, не могат без него, защото... той е човекът който ще ги снабни с фалшиви документи. А какво е по-ценно за един загорял тийнейджър, от лична карта на която пише - възраст: 21?! Нищо. Въпросната фигура се нарича Фогел (яко име, а?), изигран от младока Кристофър-Минц (да ви кажа и истинското му име рулира!).

Много псувни, много изцепки = много смях. Да ви призная, в някои моменти даже се срамувах от постъпките на героите. Ненадминати бяха в глупостта си. Срам не срам, забавлението определено беше на 101% - както ни бяха обещали в рекламите.
Сет и Евън имаха поле за изява, успяха да поканят мацките... остана им само да намерят пари и да купят толкова алкохол, колкото никой не може да изпие за една нощ. Сет много залагаше на тая вечер, за да изтрие позора от детските си години в училището, за да впечатли мацката, за да... стане голяма работа. Евън и Фогел му помагаха. Последния, тъй като притежаваше личната карта (на която беше изписано името МакЕбин) трябваше да влезе в един супермаркет и да купи алкохола за вечерта. Супер-лесно... ама не беше така. По стечение на обстоятелствата, не го хванаха че лъже за възрастта си, но пък гамен влезе и обра магазина, като "затръшна врата" в лицето на уплашения тийнейджър. И така, без пари, без алкохол, с подута физиономия, изоставен от Сет и Евън (двамата полудяха и избягаха веднага след като видяха идващата патрулка), Фогел се озова в компанията на двата полицаи.
Отново вметка - не очаквайте това да са нормални полицаи. Въобще даже, Бил Хейдър и Сет Роджън (който е и сценарист на филма) играят двамата офицери от полицията. Образи, неизживяли младите си години, станали "пазители на реда", но както ще научим от филма... са повече носители на вреда и хаос, отколкото обратното.

Та и с тях действието тръгна в друга посока. Вече имаше два фланга, с обща цел, но още повече препятствия по пътя на изпълнението им. И нека не продължавам, защото следващото което ще трябва да напиша е или края, или сантименталните моменти между двама приятели... или още по-куриозните и феноменално комедийни моменти на филма. Това обаче ще бъде удар под кръста, и ще ви лиша от удоволствието да се насладите на Суперяки. Не искам да го правя, затова ви пожелавам приятно гледане... и нека човешката (младежка) глупост бъде с вас в тези нехайни минути на разлечение.