»©« Darkman

Ровичкането из Уики беше причината за пореден път случайността да ме насочи към филмчето преди лягане. Този път с особено голяма радост и вълнение приех призива на съдбата, когато установих че една от любимите ми телевизионни игри (за 16 битовите конзоли "Нинтендо") е направена по филм. Става въпрос за Darkman (Даркмен, т'ва е - няма превод, хехе). Непорастналите деца, аз и Ванко, я играехе докато бяхме ученици в гимназията. Кефехме се на такива игри, които са играни преди 10-на години, тогава им е била модата. Разбира се това беше преди ерата на компютрите и нашето проникване в нея.
Та намерих си аз информация за Darkman и не се забавих да видя чий е този филм, кой участва и т.н. Пълното инфо дойде съвсем скоро с двусекундно забавяне (отваряне на IMDB, писане на Darkman в сърч полето, удряне на ентер-а и зареждане на резултатите).
Режисьорът, който последните години се занимава с филмирането на един от най-популярните Марвъл герои - Спайдърмен, се оказа човекът който през 1990 година е филмирал историята за Darkman. Сам Рейми - ако не се лъжа Даркмен е комикс, така че увлечението на режисьора по разказите в картинки и тяхното преобразуване във вълнуваща кинолента датира от началото на последното десетилетие на миналия век.
А кой е Даркмен? Кой се крие зад всичките тези бинтове? Чие лице е така умело гримирано, че да прилича на най-ужасяващия изрод в историята на киното (по-зловещ от Франкенщайн)? Името е Лиъм Нийсън - точно така, високият ирландец е в ролята на доктор Пейтън Уестлейк, който след инцидент в лабораторията си получава масивни изгаряния по ръцете и лицето си, преживява голяма експлозия, оцелява по невероятен начин и се превръща в злощастно съществуващия мъченик отмъстител Даркмен.
До него има и момиче. Всеки герой, независимо колко тъмно минало или бъдеще има, независимо колко тежка или неясна е съдбата му, си има момиче. Женската роля е поверена на Франсис МакДорманд. Мда, в интервю на Сам Рейми по повод предстоящата премиера на Даркмен, режисьорът засипва с хвалби актрисата. Явно си е падал по нея. Не казвам, че Франсис не ме кефи, но ентусиазмът с който Рейми говореше за нея ме хвърляше в съвсем други мисли по повод отношенията им. Но да не засягаме такива теми, Франсис се справи добре с ролята на Джули Хейстингс.

Независимо обаче от голямата любов между Джули и Пейтън, първата се явява причината за гибелта на доктора. Нахакана, с решение да разкрие някаква дебела корупция, попада между шамарите на големите клечки. Пипалата на мръсниците достигат лабораторията на нейния любящ приятел Пейтън. Който нищо неподозиращ отнася цялата мощ на престъпния лорд Дюрант (Лари Дрейк). Така се ражда Даркмен.
Оттук насетне филмчето е едно бързо осъзнаване на нашия герой и неспирното му желание да си отмъсти. В типичен стил за 1990 година, ще намерите голяма част от сцените за банални и даже смешни. Но пък имаше и неща, за които лентата заслужи уважително кимване с глава от моя страна. Гримът - така важен за този филм беше доста впечатляващ. Тук там се намесваха и някакви компютърни интерфейси и ефекти, не беше лошо. Какво друго съм гледал от тази година - има, но пак казвам като ефектно изпълнение, филма беше на ниво.
Сюжетът не беше много задълбочен и имаше доста неясноти около героя, но... смятам че в следващите две части (мда, има продължения на филма) са разбулили мистерията. Но не смятам да ги гледам. Първо - Сам Рейми не е режисьор. Второ - Лиъм Нийсън не участва, нито пък Франсис МакДорманд. Сега, заради един Дюрант не си струва, благодаря!
Още едно име, което е свързано с Даркмен - Дани Елфман. Ха така! Играта имаше много приятен саундтрак, вярно че изпълнен с прекалено кухи семпли, пак имаше значима мелодичност. За съжаление композицията на Елфман не беше с това звучене, т.е. темите бяха напълно различни, но това не значи че не беше прияно за слушане. Знаете - няма филм, който да не е добър, ако музиката му е дело на Дани Елфман.
Даркмен беше интересен за гледане. Но това е вероятно защото имам хубави спомени с играта. Каквато и да е причината, въпреки оценката която съм му дал, не е зле да му се хвърли едно око. А ако навремето сте имали удоволствието да си губите време пред телевизора с джойстик в ръка, то Даркмен може да ви се хареса толкова, колкото и на мен.