»©« Money Talks

Пускам си леко усиленко Barry White и неостаряващата You're My First, My Last, My Everything... и подобно на Крис Тъкър (но не толкова смешно де) започвам в такт да творя! My first... my last... my everything - о, какво начало. Още си спомням онзи път, далечната 1998-ма, Шум на пари (Money Talks) излезе на видеокасета и по семейно му на домашно кино. Да ама, освен Чарли Шийн, нещо ми се губеха останалите актьори и актриси. Инцидентно да имам някакви спомени за тях, ама на! Виж Крис Тъкър със сигурност ми беше непознат. Случи се да гледам Петият елемент една година след Шум на пари.
Непознат или не, лудата моторна уста не се спря от началото на края. То беше едно пищене, викане, бързо скриване на топката със словесни нападки - голяма работа. Това беше новото чернокожо лице, което щеше да сее смях по киноекраните в следващите 10 години. Сравняваха го с Еди Мърфи и определено имаше защо. Не слагам Еди в багажника, нито ще го увъргалям в нафталин и хайде в скрина - нищо такова. Имаме нов персонаж, който много добре си служи с приказките. Честно казано едва му се смогва. Гледах филма вечерта, смях се, на сутринта обаче пак си пуснах касетата, усещах че има разни лафчета които съм пропуснал, или най-малкото исках да си припомня стомашните болки от диафрагмените напъвания предната вечер.

Нашия човек - Франклин Хачет, е дребен тарикат, работещ на автомивка и продаващ билети на черно. Да обаче натокания и ентусиазиран, гонещ кариера журналист - Джеймс Ръсел (Чарли Шийн) му прави нещо като репортаж скрита камера и праща ченгетата по петите му. Отворкото се озовава в ареста и в следващия момент го връзват с белезници до един не случаен тип. Франсето, което се оказва голяма акула в подземния свят. Както споменах - много пищене, викане, бягане, взривове и стрелби покрай главния ни герой.
Засуканата история обаче пази добрата карма над Хачет. Тарикатлъка му, въпреки всичко, го е научил как да оцелее в тази непрестанно надлъгваща се джунгла. Минаха през една мафиотска каса (ето го отново Пол Сорвино), сприятелиха се (да живее Вик Демоун Младши), накрая даже и яйчица му сготвиха за закуска... с малко качамак, лично от майката на мафиозо боса - лудо!

Един такъв забързан филм с простичък сюжет, разчита именно на актьор, който да закрепи действието. Чарли Шийн не беше в центъра на вниманието, това се усеща още в първите минути. Оттам нататък проследяваме таланта на Крис Тъкър да те държи с ухилена уста в продължение на 90 минути. И успява. Вчера като си го пусках за закуска филмчето не се хилих колкото първите пъти, но... определено имаше моменти, в които крещях от кеф. Добро е, няма спор.
А и режисьора Брет Ратнър си заслужава гледането. Ако навремето сте минали покрай Шум на пари с: "Пф! К'во е това?!", то сега е необходимо само да спомена, че същия този режисьор в компанията на Крис имат зад гърба си трилогията Час пик. Айде пак си помислете дали няма да си струва отделеното време. Забавно е, а в компания с приятели - както всяка комедия, ще е още по-яко.
Всъщност след филма си припомних малко от филмографията на Брет Ратнър. Няколко години след Шум на пари (освен Час пик) се появяват достойните заглавия The Family Man (с Никълъс Кейдж) и Red Dragon (сър Антъни Хопкинс vs Едуард Нортън). Така че, да не се учудите ако скоро пак драсна нещо по адрес на същия режисьор. Че хубаво това кино бееее... толкова хубаво!