Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Thursday, July 03, 2008

»©« Walk the Line



Стоплиха ми сърцето тези двамката! Вижте ги - Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун, в образите на Джони Кеш и Джун Картър. До преди да гледам Walk the Line, нямах си и най-малка представа коя е Джун Картър, а Джони Кеш го знаех като име, но не мисля че бях слушал и една песен от дискографията му. Но ми беше повече от интересно да разбера защо Рийз Уидърспуун заслужи Оскар за тази си роля, а и имам слабост към определени роли на Хоакин Финикс. Плюс това филмът е биографичен, т.е. една история за живота на реален човек - винаги вещае забавление. Драма - всъщност този жанр идва от действието в едно представление. Първо театрален образ, след това преминал и на големия екран като термин. Не е задължително да има сълзи и трогателни сцени, самата игра на актьорите го превръща в драма. А когато има майсторлък и вживяване в ролята - всичко се получава доста добре.
Walk the Line - една от големите песни на Джони Кеш, написал специално за Джун Картър. Така и не намерих точен и 100% потвърден превод на заглавието на български език. Да извървиш пътя? Да поемеш по пътя, да се впуснеш в приключението, да поемеш риска - не знам. Затова просто Walk the Line.
Режисьор на филма е Джеймс Манголд, а сценарият следва до голяма степен автобиографията на Джони Кеш. В щатите името му е с голямо значение. Свързва се с едни от най-добрите кънтри, рок енд рол песни, създадени през 50-те и 60-те години на миналия век. А съвместните му турнета рамо до рамо с Джун Картър са били феноменални. Докато гледах как пеят на сцената и публиката подивяваше (предимно жени) се сетих за Елвис Пресли. Гледал съм записи от негови концерти. Сцената беше странна. Боксов ринг, без предпазните въжета, а наоколо - жени! Той пее ли пее, а те пищят ли, припадат ли! Нещо подобно и около Джони Кеш. Много фенки, много нещо. Но нека се абстрахираме от цялото това вълнение и фенска агрегация.

Кой е Джони Кеш? Къде е израстнал? Кои са родителите му? С кой е бил близък като малък? Кога е порастнал? Кога е започнал да мисли трезво? Кога е пропял за първи път? Как пред кой и защо се е обяснявал в любов? Много въпроси, а отговорите идват един след друг в Walk the Line. Но нещата не са представени христоматично и то така, че все едно четете времева линия. Баланс между амока от концертите, дивия нрав на героя и много песни. Не е мюзикъл, но пък изпълненото ми хареса. Кога съм слушал кънтри? Не съм... Между Уили Нелсън и някоя глупава кънтри балада не съм намирал много разлика. Джони Кеш беше просто име. Но сега се чувствам просветен. Живота му е бил интересен, наистина. Нормално тежко детство, времената са били такива. Трагедия, недоверие от страна на родителя (неоценяващия баща, в ролята - Робърт Патрик), самостоятелно израстване и узряване. Нормални неща за една известна личност. Много обичат да говорят или пишат за тежкото си сързяване, а след това как са се издигнали до небето и са се превърнали в звезда.
Точно тогава се появява Джун Картър. Разтърсващата сърцето на Джони Кеш, тази която дълго време го държа в плен и направи човек от него. Можеш ли да укротиш един вълк? Явно може, на нея не й беше лесно. Но като двойка - и на сцената и в живота - тези двамата заслужават възхищение. Били са наистина голяма работа. Както споменах по-горе - стоплиха ми сърцето. Снощи гледах филмчето и в следващите 1-2 часа все си ги преставях заедно как пеят, после се зачетох и в Уики и тя стана една... много трогателна.
Хубаво филмче. Рийз Уидърспуун определено си е заслужила Оскар-а. Тук за първи път харесвам някоя нейна роля. Като че не беше тя. Явно в биографични филми е по-лесно да влезеш под кожата на героя, който създаваш. Тогава може да се направи сравнение с реална личност и твоята игра, и на критиците им се облекчава работата. Браво на момичето.
Аз обаче малко повече се впечатлих от Хоакин Финикс. Той също е бил номиниран за главната си роля, за съжаление обаче пропуска да я спечели. Това обаче не умаловажава приноса му към киното. Голяма роля, наистина, а наркоманския му поглед и безразличие, в комбинация с белега над устната го превръщат в перфектния Джони Кеш. Браво и на момчето!
С китарата на рамо, с красивата Джун до себе си, пред прожекторите, бъдете готови да извървите пътя, заедно с Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун.

No comments: