»©« Days of Thunder

Приблизително по това време, преди една година bTV завъртя филма на Тони Скот - Дни на грохот (Days of Thunder). Тогава го засякох за броени минути, но определено ме върна назад в спомените ми, където се таяха приятните първо, второ... поредно гледане на лентата. Спомням си, че на следващия ден имах пица и бира пред себе си (аман от тази нездравословна храна) и бях готов да дам начало на състезанието! "Gentlemen, start your engines!"
Интересното е че няколко седмици след това, въртейки нон стоп саундтрака на Ханс Зимър (особено темите Car Building и Victory Lane) ми се прииска пак да "вилнея" из пистите на Дайтона 500. Бях на работа, но пък желанието беше повече от маниашко. Затова не гледах филма, но... го слушах! Знам че звучи откачено и абсурдно, но това ми беше достатъчно.
И така до онзи ден, когато отново опиянен от нотите на Зимър, един от великите му филмови композиции, не успях да се въздържа и снощи вписах +1 към бройката гледани пъти в графата Дни на грохот. Тони Скот заедно с голямото продуцентско дуо Дон Симпсън/Джери Брукхаймър през 1990 година събират Том Круз, Робърт Дювал, Никол Кидман, Майкъл Руукър и Ранди Куейд, за да създадат една легенда в автомобилния спорт. Името му - Коул Трикъл, с неговата фанатично заразна усмивка, както и старото куче Хари Ходж, треньорът с голям нюх към автомобилизма и заслужаващ пълното уважение на зрителя. Все пак е Робърт Дювал, класика си е!

Първият филм, в който холивудската (ex-)двойка Круз/Кидман играят заедно. Много е нисък, завалийката. А Никол една висока. Много често камерата така хващаше действието, че Никол или се е облегнала на някоя стена, или върви 2-3 стъпки след Том, с цел малко да се нивелира обстановката. Но това не е обект на филма!
Защо неофициално Дни на грохот се причислява към любимите ми кино творби? Безспорно музиката на Ханс Зимър. Самия саунд, като ръмжене на серийните коли ми действа много надъхващо. Едно пояснение - дори не съм кой знае какъв автомобилен фен. Отношенията нахакан младок-застаряващ майстор са винаги интересни. Плюс това Тони Скот го познаваме като маниери на режисиране. Даже е успял да пренесе силата на Топ Гън и в Дни на грохот. Намирам няколко прилики:
- скоростта (военни изтребители заменени със серийни коли, развиващи по 300 км/ч);
- динамиката в действието (много много не го чакат зрителя да осмисля нещата, не че има някакви сериозни главоблъсканици);
- блондинът, противник на главния ни герой (Вал Килмър беше в Топ Гън, Кари Елюис се появи във финалните сцени, като голямата опасност за титлата срещу Коул Трикъл);
- самочувствието у героя на Том Круз (дали Маверик беше по-нагъл и нахакан или Коул, ми е трудно да преценя, но и двамата бяха голяма работа, определено);
- паник-ситуацията (след загубата на Гуус, на Маверик му трябваше едно фиаско на живот и смърт, за да се опомни... в Дни на грохот, Коул трябваше отново да мине през пушилката на пистата, причинена от вержина катастрофа);

Но това са само част от приликите, хахаха! Не предполагах, че са толкова. Въпреки това филмчето е велико. Знам, дават му ниски оценки, някои не могат да понасят Том Круз, трето пето. На мен обаче ми доставя удоволствие, а и финалната сцена винаги ме просълзява. Пак повтарям, музиката е много важна - а Ханс Зимър е феномен в кино композицията!
Затова още един анонс към вас, да хвърлите поглед към старото, защото от новото ви боли глава. Така де, кога за последно се впечатлихме от Том Круз. Прави опити за роли и образи, ма нещо не му се получават. Поне при мен е така, доста повече харесвам старите му изпълнения. Има някакъв дух в превъплъщенията. Има плам и е забавно за гледане, че даже си струва и да повторим изживяването.