Филмите за бъдещето, създадени във все по отдалечаващото се минало. Блейд Рънър (Blade Runner) е на режисьора Ридли Скот, сценария на Хемптън Финчер и Дейвид Пийпълс е базиран на романа Сънуват ли андроидите електроовце? от Филип К. Дик. Блейд Рънър се превръща в основополагащ за жанра кибер пънк, не просто фантастика със стандартните елементи на прозападен екшън трилър.
Лентата излиза през 1982 година, това е хитът в жанра който последва големия пробив на Ридли Скот 3 години по-рано с Пришълец. Отново обширни пейзажи, показващи ни наближаващото бъдеще. Лос Анджелис, 2019 година. Вероятно и ние бихме си представяли високо технологичното бъдеще по този начин, ако трябваше да пишем фантастика през 80-те на миналия век. Явно упорито са вярвали, че смяната на хилядолетието и допринасящата двойка в началото на числото отговарящо за годината, ще внесе някаква феноменална промяна в човешкото съществуване. Вече сме 2008-ма, а такива неща мисля че няма да се случат в близките 10. По-скоро обстановката. Не мисля, че всичко ще стане толкова дарк, изпълнено с неонови светлини, така отблъскващи и неприветливи, както и грандиозен хаос. Хм, последното е потенциално възможно. Все пак, на фона на цялата тази социална тъга, музиката на Вангелис звучи инспириращо и много ме развълнува. Отпускащ, замечтаващ саунд, създаден от един невероятен творец. Даже в момента си въртя няколко негови произведения, едно от които е композицията от края на Блейд рънър.
А какво се случва в тази научна фантастика?! Какво е блейд рънър и има ли почва в бъдещото ни съществуване?! Както вече споменах, действието се развива през 2019 година, в Ел Ей (щатите... отново). Човечеството със своя недостижим гений, продължава да се меша в божата работа и там, където неписаните закони забраняват мешането. Генетика, био инженерство, създаването на роботи, по човечни от човека, със същата интелигентност, дори със способността да надминат създателите си. Идеалът за безплатен роб, така близък до човека, че дори да създаде минало, да има настояще и в бъдеще никога да не си задава въпроса: Що за човек е?!
Но когато изискваш от един изкуствен интелект да бъде прекомерно умен и мислещ, това в един момент води до прогресивна интелигентност. Нещо което наистина не желаем да се случва, и което със сигурност ще се случи, ако човека не си намери място и не преустанови опитите и изследванията в тази насока.
Андроидите вече живеят сред хората. Създадените колонии ползват услугите им. Те са онзи човешки фактор, който е идеален за всяко едно предназначение, има висока стойност, но не и морална такава. Загубен живот на андроид, всъщност не е мъка за никого, бива заменим. Такава цена, хората са готови да платят, егоистично висока при това.
Когато обаче въпросните андроиди (наричани "репликанти" в оригиналния сценарий), започват да си задават човешки въпроси и търсещи отговори на най-дълбоките въпроси, които едно живо разумно същество може да си зададе, се налага намеса от страна на създателите. Назначават се т.нар. "блейд рънър"-и, които накратко могат да бъдат наричани "ловци". Имат за задача да откриват андроиди, и да ги... пенсионират, така да се каже. Не е убийство, а отстраняване. Да, ама не.
Когато се намесят чувствата и един андроид, който да направи разлика - човека е склонен на прошка и преосмисляне. А започнем ли да мислим, бягаме от същността на машините - пряко изпълнение на заповеди. Иронично... андроидите търсят човешкото в себе си, но са прекалено машини, за да преосмислят нещата. В същото това време, на хората им се поставят задачи, чиито изпълнения трябва да са безкомпромисни и директни, а какво се оказва - не може да устоим на природата си и търсим начин да спрем тези действия.
Отново филм за морала и стойността на човешкия живот. И за тази на всяко едно живо същество. Живо, защото диша... живо, защото има сърце и то бие силно. Живо, защото има мозък - мислещо съзнание. Но не е роден, както всички нас? Тогава какъв е? Има ли душа... и т.н.
Напомня ми за Изкствен интелект на Спилбърг. Но така като загледах, а и хронологично смятам, че последния е имал малко взимане даване с творбата на Ридли Скот. Не казвам, че е копие, освен че засягат общата тема, имаше едно симпатично мече, хай тек кукла, която ми направи връзката между двата филма. Със сигурност има вдъхновение от Блейд Рънър.
Харисън Форд, Рутгер Хауър, Шон Йънг, Дарил Хана, Брайън Джеймс, Джоана Касиди са избраните да станат част от това интересно приключение. Поредната силна роля за Форд, успешно появяване в голям филм за Хауър (особено с тази биеща в бяло русолява прическа, си остава незаменима част от Блейд Рънър), неустоимо привлекателната Йънг (в ролята на андроида Рейчъл, разковничето, което отприщва чувствата у главния ни герой, страхотни близки кадри... тези дълбоки черни очи, страстните червени устни), пробивна роля и за високата мацка Хана, психиращо излъчване отстрана на Джеймс (с една глава на Харисън Форд, няма как да не изглежда маниакално) и малко нюуд сценки на Касиди, все още секси през 1982 година.
Хубав филм, много футуристичен и много замечтаващ. В добрия смисъл на думата. Тая музика на Вангелис, велика както и всички негови произведения, стои толкова добре, докато слушате периодичните разкази от страна на Декърд. Филми с разказвач, обожавам ги. Стойностен филм, класика бих казал. С още по-запомнящи се и незабравими персонажи. Един от най-добрите правени от Ридли Скот, а той има много такива. Само за едно ми е мъчно... добър режисьор, а три пъти се разминава с най-голямото отличие. Вярно е че феновете са неизменно зад гърба му, но мисля че е време тая (шибана) Академия да оцени труда му. Дал е много на киното и мисля, че е време вече да притежава (поне) един чичо Оскар.
На Наталия...
Sunday, July 27, 2008
»©« Blade Runner
Labels:
1982,
Blade Runner,
Collection,
Дарил Хана,
Ридли Скот,
Рутгер Хауър,
фантастика,
Харисън Форд,
Шон Йънг
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
5 comments:
Много красив процес :))))
Хахаха ;)) Грижа се за интереса на феновете :P
П.П. Много процеси се насъбраха тез дни, нещо с тоя хоум алкохолизъм, не мога да пиша, ау ау ау :))
Трудно е да си на 100% едновременно на 5 места :))))))
но е възможно, само че много измаря!
Radvam se che govorim edin i sasht ezik – ezika na lubovta kam kinoto.
Saglasna sam s teb che muzikata e zabelezitelna I izkluchitelno mnogo doprinasia za prenasianeto vav tozi vaobrazaem sviat.
Otnosno miastoto – ne mislia che e neobhodimo da se pitame taka li shte izglezda LA prez 2019. Po-skoro tova e vremeto , kogato chovek shte si igrae na SAZDATEL I shte sashtestvuvat t.nar replicanti. Vremeto, kogato shte se pitame - hora li sme ili vsichko koeto si spomniame e samo edna prisadena ilusia.
Mnogo mi dopada izbora na design na apartamenta na Deckard. Ideiata e vzaimstvana ot sgrada na lubim na men arhitekt – F.L. Wright*. ideia, koiato R. Scott e razvil po-mashtabno vav filma s izbora si na maiska piramida za sgradata na Tyrell Corp. Ne sluchaina e vrazkata mezdu mit I badesh mit.
Vinagi sam haresvala I nachina po koito R. Scott izpolzva oranzevo-kehlibareni tzvetove, koito se raztopiavat v mrachnite sinvkavi magli. Valnuvashto e.
Imam si edna druga lubima tzvetova scena, napravena ot genialen director – Stanley Kubrick , “Eyes Wide Shut –Nicole Kidman, po beliou, oblegnata na ramkata na vrata I tzialata tazi nezna belota e obgarnata ot mistichna tamno sinia valna zastinala zad neia.
Nezabravim kadar.
A ti sanuvash li ednorozi?
natalia
*http://en.wikipedia.org/wiki/Ennis_House
За да бъда честен, ще кажа че СЪМ сънувал еднорог :)) Ама мисля, че беше един единствен път. Със сигурност не е било в замисъла със сънищата на Харисън Форд, но пак... хубаво животно :P
Post a Comment