Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Thursday, July 24, 2008

»©« Gladiator



Носител на 5 награди Оскар, включително най-добър филм за 2000-та година. Епичното произведение на изкуството, дело на режисьора Ридли Скот. Историята за генерала, който се превърна в роб. За роба, който се превърна в гладиатор. За гладиатора, който покори една империя. Гладиатор (Gladiator) с участието на Ръсел Кроу, Хоакин Финикс, Кони Нилсен, Джимон Хонсу, Ричард Харис, Оливър Рийд, Томас Арана и други.
От какво имат нужда хората, тази трудно контролируема маса в една империя, в Римската империя? От хляб и зрелище. А арената, на която всеки път загиват по уникален начин десетки гладиатори е идеалното зрелище, от което всеки има нужда. Грандиозен филм, започващ с още по-силната показност на една мощ. Римския легион смазващ варварската орда. Генерал Максимус и редиците от доблестни воини, със здраво опънати тетиви, заредени катапулти, блестящи доспехи, остри като бръснат мечове, копнеещи да напоят пръстта в тези неприветливи мрачни гори с човешка кръв, за да докажат силата и мощта на империята. Strength and Honor!

Ханс Зимър и неговия феноменален саундтрак ви дават съвсем малко време да разберете, че това не е просто филм, а един съвършен епичен такъв. Нежните ноти, които проследяват замечтаната мисъл на генерала и бавно плъзгащите се пръсти по изгарящата в златни багри пшеница в миг преминават в строга композиция. Летящите катапулти, огъня падащ върху жертвите, конницата галопираща през мрачната гора, виковете на умиращите, тези на побеждаващите: Roma Victor! Велика сцена, наистина. И след едно такова начало, уважително изтръпнал, зрителя е с отворена уста и се е отдал 101% на филма. Гладиатор започна, поздравления!
Тази неконтролируема сила, доверието което се е създало около силната личност е причината за завистта и отцеубийството. Предателство, което превръща Максимус в мъченик и роб. Баща на убит син... съпруг на убита жена, името му е Гладиатор!

Страхотен филм, съмнявам се да сте го пропуснали. А ако е така, мисля че е време да спрете с новите филми (защото качеството им напоследък намалява с всяка нова лента) и да се върнете 8 години назад. Заедно с Ръсел Кроу да усетите величието на една империя. Да споделите мъката му, слушайки To Zucchabar (в изпълнение на Дживан Гаспарян) или да се изпълните с енергия и адреналин, когато от екрана се лее кръв на гладиаторската арена и звучат другите композиции на Ханс Зимър подкрепени от изящния глас на Лиса Джерард.
Пипнат от гледна точка на сценарий, режисура, музика, костюми, грим, декори - всичко е голямо и направено с класа. Грандиозен филм, оставящ ви без дъх от началото до самия завършек. Има толкова много култови сцени, пред които си заслужава да свалите шапка. А Ръсел Кроу определено е роден за ролята на Максимус, за тази на гладиатора.

Любима сцена ми е точно тази, със свалянето на шлема и представянето си пред Комод. Много внушително, с тези близки кадри и израженията им. Голяма роля за Кроу, но нека не оставяме и изпълнението на Финикс на заден план. Физиономията му си е такава, идеално може да се впише в ролята на предател. В ролята на отцеубиец, в коварен и мръсен властващ. Типичен доминант, но с не достатъчно качества, воля и сила, за да бъде доблестен император. А когато славата и мощта на един роб е по-голяма и достатъчна, че да покори империя, нещата стават повече от сериозни.
Страхотен филм, мисля че разбрахте - харесва ми! А саундтракът е един от първите, които съм имал през живота си. Толкова въртене съм му направил, че сигурно оборотите могат да се обърнат в километри. Няма как, страхотна композиция, една от най-добрите правени някога от Ханс Зимър и като цяло за филмова музика. Надъхващ, величествен, достоен да проследи историята на една велика империя като Римската. Както и историята за славния генерал превърнал се в гладиатор. Максимус... Максимус... Максимус...

9 comments:

Anonymous said...

http://www.youtube.com/watch?v=uJrOVLEUBgw

vidiah che 1982 lipsva. tova bi bilo edno dobro nachalo

Le_Grand_Elf said...

Банхоф, бих предположил :)))
Понякога ми се иска, да напиша всички филми, които знам - за един ден!
Уви, няма как да стане това :))
Но, ще имам предвид и Blade Runner :P

Anonymous said...

a tova e nai-libimiat ot vsichki
http://www.youtube.com/watch?v=7hVMOE3SVvg

Anonymous said...

moze,
http://www.youtube.com/watch?v=NEVNoYFpLps

Le_Grand_Elf said...

Точно така, добро е! ;)
А Дейвид Бауи е готин, особено с Queen - Under Pressure!!! :))

Anonymous said...

speaking of the devil
http://www.youtube.com/watch?v=ufrCIwNk1zc

Le_Grand_Elf said...

Само да се извиня, Наталия :P Привет!
Лабиринт - тогава се влюбих в Дженифър Конъли, а бях на 5... толкова отдавна!!!

Anonymous said...

a az v labirintite i v prinza na zloto. adski e privlichash v tozi film.oshte mi se zamaiva glavata kato chia tazi pesen

Lupe dy Cazaril said...

Здравейте, моля!
И аз като Вас изпитвам силна нужда от изкуство, особено към Седмото. Признавам си най-откровено, че съм си чадо на моето поколение и щъ не-щъ: обръщам значително повече внимание на киното. - по-достъпно ми е.
Не приемам Гладиатор като най-любимия филм. Хоакин Финикс ми е ужасно антипатичен и дори с мъка изгледах, иначе прекрасния "Walk The Line". За жалост има централна роля във филма, която за радост успява да пресъздаде чудовищно блестящо, но пак... антипатичен ми е. От друга страна, този който поставя голямата тежест от другата страна на кантара - Ръсел Кроу прави повече от това да илюстрира героя си. Според мен, както и ти сам отбеляза ( не знам дали той го осъзнава ) но с този филм прави ролята на живота си. Не защото не играе така добре в други филми - напротив! Героят му просто не принадлежи на времето, в което се развива действието на сюжета. Ужасно трудно е да пренесеш и да разкриеш характера на герой, да съградиш неговата плътност и колорит от личностови черти, цели, стрмежи и идеология така, че когато филма привършва, зрителите да бъдат съпричастни с героя, сякаш го познават истински. Този филм е феномен сам по себе си. Снимачният екип ( плюс актьорите ) пресъздават изключително умело илюзия на живот, от преди хиляда и деветстотин години!!! Уникално е! Невероятно красиво е и само мога да съжалявам, че никога не съм гледал филма на голям екран. Но освен средата, актьорите придават сравнително близа истинност в предполагаемото социално поведение и културно възприемане на онези времена. С изключителен замах, Ридли Скот се опитва да вмъкне генерал-философ, който в края на златната ера на Римската Империя ( тук трябва да се натърти за силния колективистичен дух, силата на властта на йерархичния стълб, силата на подчинението и илюзиите за контрол, толкова по-силни от съвременните, че мога само да гадая ) застъпва принципите на своите предци, но оценява скромно своето поведение ( на нечовешки успял армейски лидер ), все едно има избор ( какъвто е нормално да няма ). Изпъкват типично индивидуалистични черти, изключително нехарактерни за онези времена, черти, които е повече от нелогично, предполагаем характер като неговия да притежава, но не съвсем, взимайки предвит императора философ. Как да направиш така, че когато всички ( ЦЕЛИЯ актоьрски екип ) са черни с бели сърца, ти да бъдеш единствения бял, с черното наметало? Как е успял - незнам, но плодовете от труда му създават величието на филма и радват цялото ми същество десетки пъти годишно :)) Наздраве!