»©« My Fair Lady

Пиесата "Пигмалион" е една от най-добрите и противоречиви творби на ирландския драматург Бърнард Шоу. Зачетох се доста надълбоко по повод писанията на автора, докато накрая не стигнах до една разкъсваща мислите ми теория за метаморфозите на мита от Теодора Цанкова. Всъщност, когато приключих с четенето всичко си дойде на мястото и останах приятно просветен. Най-малкото всичката тая символика и тези допири с митологията, както и всестранното им възприятие и модернизирането им, промениха нещо в мен. Не критично, просто помъдрях, така да го наречем.
А откъде започна всичко? Преди седмица две прочетох новината, че Кийра Найтли ще влезе под кожата на Елайза Дулитъл. За момента това са просто слухове, но в момента в който IMDB анонсира пост продукцията смятам да го добавя в раздела Големите очаквания. А защо толкова находчиво към едно обикновено име? Защото ако за вас то е просто обикновено име, то за мен Елайза Дулитъл (както и за други кино ценители) се свързва с една от най-прекрасните роли на Одри Хепбърн. Белгийското цвете в градината на Холивуд през 1964 година заедно с Рекс Харисън, Стенли Холоуей и Уилфрид Хайд-Уайт превръщат кинореализацията на великата пиеса "Пигмалион" във филм на годината. Режисьор е Джордж Кюкор, а адаптирания сценарий е дело на Алан Джей Лърнър.

Професор Хигинс и Елайза Дулитъл. Пигмалион и Галатея. За който обича митологията и иска да прозре всичко онова, което и аз съзрях преди час може спокойно да посети горе поместения линк с връзката към анализа на Теодора Цанкова. Междувременно може мислено да превъртите това музикално чудо на 60-те.
Представете си грамофона на професор Хигинс, въртящ нов запис със симфонията на 130-те гласни, някъде там блажено разположил се, пушейки пурата си изумено се озърта полковник Пикъринг, докато младата и изящна Елайза се бори с дъждовното време над Испания. С умисъл ви хвърлих в спомени и конкретизиране на определената сцена, защото тя е преломния момент във филма.
Всеки път, когато се изправям срещу голям филм от класата на Моята прекрасна лейди се подготвям добре психически и най-вече превключвам на вълна минало/класика. Когато добавим елемента на мюзикъла и интерпретация на книга или пиеса, качеството на очакваното представление е завишено. След което добавяме фактора време и неоспоримото доказателство, че това е може би най-продължителния мюзикъл, който съм гледал (мисля че дори Уестсайдска история не беше толкова дълъг).

Но отглеждането на едно красиво и фино цвете изисква определени усилия и търпение. А Елайза Дулитъл не беше лесна. Борех се със себе си в първите 60 минути, когато ми идеше да си отхапя ръката или да си забия нещо във врата, само и само да спра да чувам това коварно звучене. Одри Хепбърн ме смая - не подозирах, че човешко същество може да бъде толкова дразнещо с гласа си. Но точно в онзи момент, когато дъждовна Испания блажено зазвуча от устните на Елайза се преродих и Моята прекрасна лейди се разкри пред мен. Бях по-очарован и от професор Хигинс. Търпението ми беше възнаградено. А след това ти идва само да се наслаждаваш на творението си. На тази съвършена краска, която от улиците на Лондон се издигна чак до приказните палати на херцогинята на Трансилвания.
А когато Одри Хепбърн пее - зрителят мълчи. Когато прекрасната лейди пее - зрителят не просто мълчи, той се прехласва по благозвучната мелодия. Да не споменавам и закачливо комедийните включвания на професор Хигинс, полковник Пикъринг или бащата на Елайза - Алфред П. Дулитъл.
Поредния мюзикъл, който успя по някакъв начин да сломи тежката ми и упорита натура що се отнася до скептизма по адрес на музикално ориентирани филми. Наслада за зрителя и определено two thumbs up за филма на годината Моята прекрасна лейди. Класиран като най-значимата роля в кариерата на Одри Хепбърн ще си призная, че прогреса на героинята й беше значителен и успя да донесе онзи липсващ ми ентъртеймънт, за съществуването на който не подозирах в първите минути на филма. Нещо което си струва да видите, точно когато имате нужда да разнообразите вечерта си.