»©« WALL·E

Ах, PIXAR пак са тук, с дългоочакваният им нов, механичен герой УОЛ·И (WALL·E). Правилно чухте WALL-E (Waste Allocation Load Lifter Earth-Class). Един много симпатичен робот, чиято цел е да комплектова огромното количество боклук натрупал се на планетата Земя. Причината, поради която цялото население се е пренесло в космоса, уж за малко докато роботите тип WALL-E си свършат работата. Факт е обаче, че консуматорщината е достигнала такива върхови стойности в това не далечно бъдеще, че на WALL-E му трябват повече от 5 години, за да приключи своята мисия. Пейзажът е колкото забавен, толкова и болезнено тъжен. Безкрайните купчини от боклук бавно и упорито се трансформират в огромни сгради от отпадъци, същински небостъргачи. WALL-E "живее" сам. PIXAR съумяват да придадат душевност дори на един робот. На какво ли не се нагледахме последните години, тия хора нямат спирачка. И всеки път стават все по-добри и по-добри. А летвата, която са си поставили е доста високо.

Героят е симпатичен - с движенията си, със самотното си ежедневие, с разнообразната си колекция от "интересни" неща, с музиката която слуша, абе всичко. Да не говорим за малкият му приятел - една хлебарка. Интересно ми беше защо точно хлебарка са избрали. Ясно е че ако настъпят някакви катаклизми, винаги буболечките оцеляват, но както и ще видим хлебарките са едни от най-неубиваемите такива. Отново има някаква заигравка с този герой, малката буба, която е неизбежна част от скучното ежедневие на WALL-E.
Но един ден в "живота" му се появява Тя - Eve. По-стилен робот, с повече функционалности, доста лъскава изработка. Както Деси се изрази: "Той е PC, тя е MAC" - близко е до истината. Оттам започна задълбочаването в емоцията между героите. Феноменално е, не знам как да го опиша. Стоях и гледах два робота как си играят, или произнасят имената, или просто "присвиват" очи и ми идеше да ревна. Странно е... Трогателни сцени.

Това не е анимация за деца. Вярно, може да заведеш челядта да гледа, има достатъчно гууфи сценки и изтърсвания плюс сладките гласове на героите, които ще ги разсмеят. Но цялата история (о, да, има такава - не са просто ефекти за зяпане) е за нас, порастналите деца. Няма какво повече да ни учудят в анимацията си. На всеки е ясно, че PIXAR са велики в компютърната анимация, доказаха го с Рататуи (отново го гледах, нямаше как, липсваше ми тоя плъх). От велики по-велики не могат да станат, докато накрая може би не направят истински хора с реални движения, кой знае.
Затова пък постоянно могат да измислят едни такива сценарии, които да ти спират дъха, да те замислят и да те разчувстват. Изпълнени с малки трогателни моменти, превръщат филма в нещо повече от добре изглеждаща анимация. Не си падам много по роботика, космос, бъдещи гъзарийки, но благодарение на емоциите в WALL-E филмът спечели любовта ми. Хареса ми доста, дори смятам да го гледам отново, когато го завъртят на голям екран. Там, да гледам страхотната анимация и още един път да споделя преживяванията на WALL-E и Eve. Да се посмея като малко дете, но с разбиранията на порастнало такова. Накрая, да изляза от кинозалата с широка усмивка и онова хубаво чувство в себе си, че съм останал доволен от видяното, което ще ми държи влага чак до края на вечерта, когато унесен в мечти ще задремя вкъщи.

Режисьор и сценарист: Андрю Стантън
С гласовете на: Бен Бърт (WALL-E), Елайза Найт (Eve), Джеф Гарлин (Капитана), Джон Ратценбъргър (Джон), Кати Наджими (Мери), Сигърни Уивър (AXIOM бордови компютър)