Парфюм - благоухание. Понякога докато разговарям, събеседникът ми употребява изрази от сорта на "Колко хубаво мирише", което веднага води до поправка от моя страна с безкрайните разяснения за трите вида ноздреусещания: когато е нещо приятно, че и повече - ухае, когато става въпрос за нещо гадно - мирише, а щом описваш отвратителни неща - значи вони!
Дали го приемат или не, тяхна си работа, нещо в мен обаче изисква пояснението. Като се има впредвид, че имам доста голям от обичайното обонятелен орган (справка: загледай Face/Off секцията вдясно, хахаха) се предполага, че с това човешко усещане ще съм безпогрешен, нали?! Да ама не! За съжаление имам проблеми в тази област и не мога на 100% да се кефя на изкуството да надушваш неща от километри...
Но Бен Уишоу не прилича на мен, а героят му още по-малко. Жан-Батист Грьонуил се ражда в мизерия. Майка му буквално го изпикава на улицата, в калта. Благодарение на първия си плач вижда белия свят. Отлъчването от безотговорната му майка води до обесването на последната. Но това малко бебенце има някаква дарба. С финия си нос и невероятното си обоняние, Грьонуил от малък се вманиачава на тема мириси и ухания. Способен е да различи нагорещена стомана от километри, влажен камък от мили, суха трева през девет планини в десета. Но това съвсем не е весела приказка. И няма да видите просякът, който се изкачва до царското място благодарение на кармата си.
Предстоят ви 150 минути в напрежение и разнищване на една от най-мистериозните и тежки истории явявали се на кино екран. След Мъдростта на крокодилите не вярвах, че ще срещна друг такъв отрицателен симпатичен герой. Сещате се... това е главният герой, чиято история проследяваме с интерес. Но в един момент се оказва, че странността му минава всякакви граници и по-лошо - минава допустимите и общо приети граници, закони и морални норми... дори за мизерен средновековен Париж.
Въпреки това вътрешно зрителят подтиска правдата и лакомо гледа в очакване. Всъщност не мога да не спомена и Суини Тод, особено след като го срещаме и Алан Рикман в една от важните роли. Парфюм: Историята на един убиец е филмова адаптация по книгата на немския писател Патрик Зюскинд. Режисьор е Том Тикуър, а сценарият е дело на Андрю Бъркин и Бернд Айшингер.
От сиропиталището към тъкаческия къртовски труд. Все така в мизерия. Но тогава, светъл лъч и благоуханен аромат. Право към лапите на задрямващия в занаята Дъстин Хофман и неговите парфюми. Точно когато нашият герой трябваше да достигне върха в своят талант и обоняние, невъзможността му да консервира каквато и да е мизирма го подлудява до неузнаваемост. Още един преломен момент и нова жертва. Изглежда всеки път, когато Грьонуил напусне стопанина си следва гибелта на последния - по фрапиращ начин. Беше интересно.
Но най-добрата част от историята е след Париж. Когато калфата парфюмерист събира съставките за най-съвършения аромат приготвян някога. А композицията на Том Тикуър и Рейнхолд Хайл не спира. Всяка сцена по-напрегната от предишната, а Грьонуил е на гребена на смъртоносната вълна. Неуловим. Без собствена миризма. Непознат дори за най-върлото обоняние на света - това на кучетата. Той е като сянка, като фантом, а жертвите му всяка следваща от предишната по-безпомощни.
Такава брилянтна история в никакъв случай не може да има прост или скучен финал, така че се гответе за кулминацията (много е як финала, нали г-н Шипкоффф).
Доста време мина откакто за първи път се готвех да гледам този филм. Минаха две години, но пък преди време Ники написа нещо по въпроса и нямаше как да пропусна опознавателния процес с творението на Тикуър. Не съм чел книгата, но се допитах до хора, които са го правели (мда, познавам такива). Хубавото беше, че познаваха и филма и... не бяха разочаровани. Радват се че обаянието и великото присъствие на героите е пресъздадено на ниво. Какво повече мога да кажа. Знаете ги какви са книгоманите - като почнат да обясняват как един филм се е представил зле в сравнение с книжния си предшественик и ми иде да... но тук няма такова нещо. Че даже са доволни - остава ви просто да видите какво толкова специално има в парфюмите, които Грьонуил създава. Тогава ще останете приятно изненадани и ще се влюбите в героя. Това иска той... любов...
Saturday, July 12, 2008
»©« Perfume: The Story of a Murderer
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Biah na 16 godini kogato prochetoh knigata. Iztzialo potanah v neia. vlubih se, iztrapnah, uzasih se,izbiagah, edvam mozeh da si poema vazduh .
Minaha godini. Vse oshte edna ot lubimite mi knigi. Kogato razbrah che sthte praviat film , parvo proverih koi shte e rezisioura I izpalnitelia na glavnata rolia. Tom Tykwer, osven Run Lola, run , nishto drugo ne znaeh taka che se chudeh kakvo da ochakvam. Ben Whishaw– Sidney ot The Layer Cake, povecheto hora dori I niama da se setiat kak izglezdashe, koeto niakak si raboteshe za roliata mu kato Jean-Baptiste Grenouille.
Sled koeto s netarpenie zapochnah da chakam parvite snimki, klipcheta………. I zapochnah da razdavam I podariavam knigata na tezi ot priatelite mi, koito ne ia biaha cheli.
Eto, che doide i momenta v koito gledah parvoto klipche I ostanah s shiroko otvorena usta ot nedoumenie.Izpadnah v shok. Jean b govoreshe. Pri tova s angl aktzent i opredeleno me privlichashe sexualno
I want to make a perfume??????????? . obadih se vednaga na moiata priatelka I ia nakarah da gleda klipa I da mi kaze dali az si izmisliam ili naistina ima erotichna notka. Mda, az ne podludiavah.
Mina pochti edna godina predi da se resha da gledam filma. Mnog krasiv film. Strahotni dekori I kostumi I s tova si ostava za men. Niama da navlizam v detaili, zashtoto prosto ne si struva. Absolutno habene na lenta.
Navremeto , kogato e imalo zelanie knigata da se filmira Patrick Süskinde kazal, che shte se saglasi samo ako ili Milosh Formal ili Stanley Kubrick e rezisiour na filma. Kubrick e na mnenie , che knigata e nevazmozna da bade filmirana. Absolutno go razbiram.Materiala ne e lessen I se iska mnogo lubov za da sazdadesh film po nego. Ne e pochuvstval temata lichno I ne e iskal da zalagva nikogo.
Ne znam na kogo se dalzi – na rezisioura li, producenti, studio………………… iavno filma beshe napraven po sakrateniat variant na originala. Ne znam dali se seshtash, no navremeto imashe detski variant na “Trimata musketari” – 34 str , bogato ilustrirana. Ta taka I s tozi vilm – adski povarhnosten.
Edna molba imam. Ako reshish da gledash Brideshead Revisited, molia te procheti knigata I posle ako ti ostane vreme gledai britanskiat serial s Jeremy Irons. Estestveno ako zelaesh da si razgovariame za knigata svirkai
p.s a dobrite filmi po knigi ne sa malko - Dangerous Liaisons, A Clockwork Orange, One Flew Over the Cuckoo's Nest………………………
Значи до момента имам няколко женски мнения по въпроса, мъжкото (едно такова) се изчерпва с масовата оргия на финала :)))
Та въпросните женски:
- не съм го гледала още, защото първо искам да прочета книгата;
- книгата е 100 пъти по-добра (обикновено така говорят);
- малкия сладък Бен Уишоу... ам-ам-ам...;
Не се сещам за други (в момента), но имаше още!
Общо взето, когато новела се спречка с кино реализация почват едни драми относно качеството и това кой път би бил по-добър за нашата каручка, ако не беше тръгнала по този... с камъка дето й строши колелата!
Но все пак, смятам че ако Кубрик или Форман бяха подхванали книгата на Патрик, щеше да стане нещо много лудо и десетки пъти по-комплексно за тълкуване и възприятие от нормалния зрител! Което е супер, нали... но не може да променяме миналото!
Post a Comment