»©« The Apartment

Часът е 3:19, неделя, предпоследния ден на месец юни за 2008-ма година. Най-после главата ми е прочистена от разбърканите мисли и след поредния кратък сън за уикенда, мога да се съсредоточа за едно филмово списване. За фон си имам музика (няма да казвам коя точно, тъй като е прекалено модерна за филмчето, което съм взел на прицел), за пиене почти стоплил се натурален сок (трябва да го метна в хладилника, до сутринта ще е станал перфектен) и... отворен файл, за разписване на черновата.
Когато подготвях бекграунда на блога си, минах през всички имена на печелилите Оскари в категорията най-добър филм за годината. Част от тях (не голяма) бях гледал - тези от дясната колона, други - един или два, тези от дясната (б.а. за да виждате картинката към бекграунда на блога, трябва да сте с резолюция на екрана по-голяма или равна на 1280 пиксела). Затова си поставих нещо като неофициална задача. Да изгледам всички тези филми, ако разбира се успея да се докопам до тях и да им хвърля по един коментар. Няма да ги карам под реб, защото и сам ще се отегча, но пък със сигурност ще вместват от заглавията, и то по-честичко.

Така преди няколко дни си избрах победителя от 1961 година - Апартаментът. Филмът на Били Уайлдър, един от колосите в ретро киното, е от 1960 година. Знаете как вървят номинациите, награждаванията стават година след излизане на лентите. В този титуляр взимат участие Джак Лемън, Шърли Маклейн, Фред МакМъри, Джак Кръсчин и други. Замисляйки се колко отдавна е било това, няма как да не подходя с почит и внимание към едно такова творение. 48 години са доста, като се има впредвид аз колко възрастен съм. Виждам Джак Лемън и Шърли Маклейн толкова млади. Първия филм, в който те са така младолики. А и филмът е черно бял, още по-интересно за гледане. Явно светлините на рампата все повече и повече ми липсват и това се усеща.
Като гледах постера на филма, си нямах и най-бегла представа каква ще е историята. Апартаментът? Какъв е този апартамент?! Какво толкова интересно може да се напише като сценарий за един апартамент, че даже и да се превърне във филм на годината.
Но когато заслушате Джак Лемън, разказвайки за подредения си живот, като пионка в една голяма компания, където всичко е така балансирано и изглежда повече от прекрасно за дребния човек, идва и просвещаването във великия замисъл. Останах очарован от бардашката идея и много се смях. След което идва заигравката с героите. Удоволствие е да наблюдаваш господин Лемън в едно от най-добрите си превъплъщения. Всичко в този филм е някак си свободно. Като цялата история, която разказва, Апартаментът със сигурност е достоен конкурент на своите филмови връстници, както и добър учител за предстоящите оригинални романтични драма комедии. Вече лесно мога да определям какви жанрове се засягат в някое произведение, особено когато са така отчетливо поднесени от режисьора и сценарийната подготовка.

Гледам документални фотоси от снимките, нещо като тренировка за актьорите. Ми че Били Уайлдър е бил голяма скица. Оказа се че е един от най-титулуваните режисьори. Отнесъл 6 статуетки през кариерата си, Апартаментът финализира и нарежда своя създател до най-големите имена в Холивуд. Мога само да си представям колко забавно е било при заснемането на филма. Всяка лента питае големи спомени при раждането си. Какво остава за един романтичен филм, където комедията е представена с чувство и майсторство? Още по-голямо забавление. А за зрителя трогателното и драмата е също така привлекателна, като всеки един нежен момент и сцени на романтика.
Най-много радват дреболиите, поне при мен е така. Когато Апартаментът те плени, започваш да подхождаш с усмивка към всяка сцена. Очаквах нещо ново да се случи и най-вече следиш съдбата на главните герои. Надяваш се за тях, мислено си се превърнал в дете, което чака следващия бонбон да се появи пред него и да го грабне с наслада. Дали това ще е развихрящата се "полова шпага" К.К. Бакстър, или момичето от асансьора г-ца Кюбелик, или готиния доктор Драйфус от апартамент 2B, няма значение, защото когато житейските им пътища се пресекат получаваме завършената класика Апартаментът.
Страхотно филмче! Променящо настроението. Може да ви изкара от просъница, от депресия, от заспалоза - абе от всичко, което ви обременява мисленето. Как да не обичаш миналото? Направо ми се ще да се върна назад във времето, за да се докосна до подобна страст. Тъй като това е просто фантазия, единствения начин да го направя е като гледам нещо подобно. Просто да се поклоня пред създателите и да изживея историята заедно с героите. За момента този подход действа без проблеми. Мога само да се надявам и за напред класическите филми да ми носят такова удовлетворение. Ще споделя с вас, ако нещо заслужава вниманието ви, бъдете сигурни.