Харесва ви да следите действието? Да има нещо, което да държи съзнанието и мисленето ви постоянно, докато гледате дадена лента? Тогава ви предлагам една психо мистерийка на режисьора Марк Форстър. През 2005-та година този човек събира заедно Райън Гослинг (точно след като се показа като невероятен романтик в The Notebook), Юън МакГрегър (който се скъса от тичане в The Island на Майкъл Бей) и Наоми Уотс (момичето, което за втори път успя да оцелее след ужаса на The Ring). И тримата - перфектни за отнесени мисловни роли. В кръвта им е да играят в някакви стойности филми, чиито бюджет не е от най-големите, но за сметка на това сценария предлага главоблъсканица от преплетени елементарни теми и идеи. Поднеси по подходящ начин, с малко игра на камерата и трагични физиономии от страна на актьорския състав. Освен това в две от поддържащите роли са се вместили друг мой любимец - Боб Хоскинс, както и още една добра актриса - Джанин Гарафало.
Както са ме налегнали едни луди мисли напоследък (все вени, вани, топли води, високи балкони, покриви, свободни падания... такива неща, сещате се) тоя филм просто ми изплува от съзнанието, раздел "близко минало". Тъй като тия дни все за Райън Гослинг говоря (така е като тръгне един път, и редувам филмите с един актьор/актриса) на ум ми дойде, че към края на миналата година гледах филма Stay и Half Nelson, а нищичко не споделих за тях. Сега им е момента, така го чувствам.
Голямата психологическа игра започва още с началото на филма. Тъмните и неясни кадри, звукът и едно странно продължение ни вкарват във филм, за който нищичко не знаем. Дори да гледаш трейлъра или... нещо за филма, пак доникъде няма да стигнеш, ако не проследиш цялото действие. Малко е трудно честно казано. Спомням си, че като го гледах постоянно ме навеждаха на мисълта за самоубийство. Всеки момент очаквах или Гослинг или Уотс да направят някаква глупост и героите им да напуснат игралната площадка. Но комплексността на филма беше доста по-голяма и успя дори да ме жегне в последните минути. Онези минути, в които ако не сте разбрали какво се е случило, или имате въпроси относно дребни детайли, които ще ви помогнат да наредите пъзела докрай, всичко се изяснява.
Колкото и да ми се иска да съм голям познавач, тоя сценарий не го разбулих. Така че на финала ми беше още по-интересно. Самото действие като динамика и заплетеност държи два фронта - бавно развитие и голяма мистика. Те затова са го класифицирали като мистерия. По-скоро лек трилър, тъй като ти действа на мисленето. Психо игра поднесена по много добър начин. Самия филм не е коментиран много. Не си спомням да са представяли нито един от актьорите за участието си в Stay. Но пък филмчето е добро. Знаете, комерсиализма напоследък е най-важната цел на една лента. В случая на Stay имаме повече класен сценарий и актьорско майсторство, отколкото ефекти и безмислена наслада за очите и ушите.
Запознайте се с Райън Гослинг и една от доста добрите му роли в Stay, след което спокойно може да преминете към още по-доброто му изпълнение в Half Nelson.
Monday, June 23, 2008
»©« Stay
Labels:
2005,
Collection,
Stay,
Боб Хоскинс,
Джанин Гарафало,
Марк Форстър,
Наоми Уотс,
Остани,
Райън Гослинг,
Юън МакГрегър
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment