»©« Network

В рамките на 24 часа успях да засека цели 2 пъти филмът Телевизионна мрежа (Network) по TV1000. Явно такава им е практиката. Имат няколко филма за 7 дни, и ги въртят нон стоп - докато накрая всеки един зрител не ги е гледал ПОНЕ по 2 пъти. За малко имах достъп до TV1000 и то какво стана? Камо ли тези, които постоянно прецъкват каналите с дистанционното. Телевизионна мрежа - а дори не подозирах за съществуването на филма. Оказа се много близък до реалността, нищо че е от преди 30 години, че и отгоре. Вниманието ми беше привлечено от имената на Уилям Холдън, Фей Дънауей и Робърт Дювал. Накрая като се появи и заглавието + режисиран от Сидни Лъмет, си казах: "Това не е случаен филм".
Но преди всички тези полезноинформационни надписи имаше 5 минутки предистория за двамата главни герои (този на Уилям Холдън и на една друга голяма кино-фигура от миналото - Питър Финч). Минали отдавна средната възраст, двамата са едни от най-популярните и вещи в занаята на телевизионна медия. Единият от тях обаче, героят на Финч, е в период на сериозна криза още от смъртта на жена си, преди години. Всичко в тази сфера се върти около високият рейтинг и челото на телевизията сред масите. Глупаво, нали? И когато главния герой прави официално заявление в най-ефирното време, че след еди си колко дни ще се самоубие стой и гледай какво става със статистиките.
Оттам тръгва цялото надлъгване, многото разменени словесни нападки, правота в думите на някои и голяма глупост, подкрепена от желанието за манипулативна пропаганда. Голямо викане му удариха и Робърт Дювал и Фей Дънауей. Филмът е бил голяма работа за времето си. Един от най-добрите през 70-те на миналия век. И има защо. Преди малко повече от месец гледах Серпико, на същия режисьор. Впечатлих се от семплотата на режисура, която се явява страшно привлекателна за ценителите на смисловото кино. Тук стилът на Лъмет се разпознава още с началните сцени. Приятно е хем да гледаш амбициозната Фей Дънауей облизваща лицето на престарялия Уилям Холдън, хем и да гледаш как се приготвят за лягане, а устата й не се затваря дори за секунда. Луда беше! Не случайно е впечатлила критиците и е получила Оскар за изпълнението си. Филмът е бил събитие, един от претендентите за много статуетки. От общо 10 номинации е гушнал 4. Бива, какво да кажа - поздравления.
Като цяло темата засегната във филма, актуална тогава - инспирирана от реални събития, е актуална и днес. Но може би притесненията и целия шум около нея умножени по 10. Много повече конкуренция, много повече надлъгващи се компании, представляващи телевизиите в ефира. Луда работа! И хората заплели се в тази мрежа се превръщат в акули. Ценностните им системи здраво се променят, безчувствени тела, говорещи умно и по много ала... със студен и непрогледен мрак в сърцето. Всичко в името на свещения телевизионен рейтинг.
Хубаво филмче, заслужаващо да се види. Може да си направите един страхотен паралел между медийните събития от преди 32 години и тези сега. Какви са разликите ли? Някои вече споменах, другите ще ви изненадат приятно от сорта на: "Баси!" и едно убедително плесване по челото. Майсторска лента подписана от Сидни Лъмет.