»©« The Color of Money

Обещанието си е обещание, нищо че идва малко късничко. Пуул, билярд, надлъгване, щом е замесен Пол Нюман, няма как да не е интересно. Преди изобщо да разбера кой е "Бързия" Еди Фелсън, те заговориха за Цветът на парите (The Color of Money) на Мартин Скорсезе. Казах си, че щом те го препоръчват, ще се гледа. На всичко отгоре имаме Пол Нюман вътре, как може да е слаб филм? После разбрах, че младокът (тогава) Том Круз и мацката Мери Елизабет Мастрантонио (да живеят италианските фамилии) допълват групата главни герои.
Подготвих си филмчето, но се оказа че има предшественик - The Hustler. След като се запознах с него, а после споделих и впечатленията си относно класиката на Робърт Росен, направих малка пауза между Кръстникът и неговите продължения, за да отдам чест на Цветът на парите.
Когато видях Пол Нюман с побелели коси, хитър мустак и един такъв особен поглед, толкова по-различен от Играчът на билярд, нещо в мен се пречупи. Аз и не очаквах силата на героя му да е същата като в предния филм, но все пак. Историята ни води доста години по-късно от развитието на първия филм за Еди Фелсън. Помъдрял с годините, Фелсън стои надалеч от масите, по скоро от игровата възможност.

Но когато сладкия разговор с любимата му барманка е прекъснат от главозамайващо разбиване на топките на една отдалечена маса, погледът му автоматично се премества към опушения ъгъл на залата. Там той съзира него - Винсънт Лауриа. Том Круз, правещ на пух и прах обърканият и все така стреснато гледащ герой на Джон Туртуро. От дълбините на душата му изплуваха спомени и мечти за изминалите времена. Много носталгия, като че онзи ден се надиграваше с Минесота Фатс. Като че преди седмица му строшиха ръцете и той плака на рамото на Сара.
Хубави са такива спомени, но този път сценарият е повече менторски отколкото чистене на съдби и характери. О, повярвайте ми, в Том Круз имаше енергия достатъчна да задвижи локомотив. Даже на места ми идеше да строша балабушката в главата му, ако имах тази възможност, но... такъв си е той, още от Опасен бизнес си го познаваме като бурен хлапак. А тъпата му стилистика от онова време, хах, още се смея като се сетя!
Менторски - млад, талантлив, без никаква насока, с много страст в играта и изобщо във всичко, което обича да прави се нуждае от мъдър, претръпнал суровостите на живота, да му даде насока. Канализиране на идеали. Спортменство, може би? Или просто - не бъди глупав! Изобщо цялото приключение, което тези тримката (Еди, Винсънт и гаджето му - Кармен) си създадоха беше много "въздушно". Едно такова спонтанно, може би за да ни накарат да усетим тръпката от непознатото.

Сривовете на героите, които разчупваха плоско движещата се история, от време на време правеха филма интересен за проследяване. Имаше и моменти, в които ръкоплясках за някои изказвания или действия на актьорите - беше забавно, както и да го погледнеш. Но ако търсиш философската страна, дори в една игра на билярд, то определено ти трябва The Hustler. Цветът на парите е за... мечтателите, за единаците които могат и знаят че са най-добрите. Въпреки това обаче не са точно губещи, а оцеляващи - по мизерен начин. История за непълноценното използване на таланта. Примесена с малко чест и усещане за такава.