»©« The Godfather: Part III

Всичко хубаво, рано или късно свършва. 16 години след излизането на Кръстникът: Част втора, Франсис Форд Копола, Ал Пачино, Даян Кийтън, Талиа Шайр за последно в Кръстникът: Част трета. Видимо по-възрастни, зрителите паметно помнещи класните филми от 70-те, затаяват дъх отново, за да проследят завършека на историята за семейство Корлеоне.
Какво очаквах? Често гледам IMDB, оценките, наградите, всичките му там описания и статистики. Взимам ги насериозно в малък процент от случаите, но този път като че повярвах на по-ниската оценка за тази част. Въпреки това всичките тези 7 номинации за Оскар не ми изглеждаха несериозно. А и говорим за един сериозен филм, който е продължен от хората, които го направиха класика. Същите тези, отговорни той да се превърна в най-обичания филм сред повечето любители на киното. Най-малкото заради това си заслужаваше отново за три часа, да се затворя вкъщи с умело приготвена храна, пиене на една страна (пушка на друга, хехе) и да изгледам Кръстникът: Част трета. Така и направих. И без това предната вечер едва не гушнах букета, с тия мои глупави изпълнения къпане и лягане отвит на студеното... no comment!
Първо беше тя: чудех се откъде ми е познат този голям нос (за момиче не е толкова чаровно), непрекъснато гледах сочните й устни и начинът по който ги присвиваше с всяка изречена от нея дума. Тогава, шизофреникът в мен се обърна на другата страна и каза: "София Копола, какво се чудиш". Точно така. Истинският кръстник - Франсис Форд Копола, принесе щерката си в жертва на киното. Увековечи образа на Мери Корлеоне (дъщерята на Майкъл) в последната част.
След това за секунда се появи той: гъста черна коса, лизната с някакъв вид гел или брилянтин, каквото са ползвали мафиотите в края на 70-те на миналия век. Ляво око леко притворено, устни готови да те прострелят с насмешка. Името му е Джо Мантеня. Преди години страшно много се радвах на този актьор. Беше ми любим още откакто разобличи Кристофър Рийв в Above Suspicion. След това се намърдаха и други заглавия в колекцията ми, едно от които - Проклятието, по Стивън Кинг. Джо Мантеня получава шанса да бъде Джоуи Заза - важна клечка в модернизиралия се Ню Йорк. Един от важните около Майкъл Корлеоне, и човек който ще се превърне в малко повече от това.

Но истински се зарадвах на него: бурният, копелето, дръзкият, сицилианецът - Винченцо, Винсънт или с две думи: Анди Гарсия ! Запознатите може би си спомнят как в част първа, Сони Корлеоне често чукаше една пълничка метреса. Винсънт Мансини е негов син от въпросната. Роден извън фамилията, след покушението на баща си, той не остава далеч от престъпните кръгове. В интерес на истината все по-близък с фамилията си и ползващ се с протекционните й блага. Ролята му тук обаче е много по-силна отколкото се очаква. А самото актьорско изпълнение радва на n-та степен. Внася огромно количество свежест, на фона на целия разгром за който ни подготвя тайничко режисьорът.
Въпреки това, тежката съдба не може да бъде избегната. Много неща ми напомняха първия филм, други вторият, духът на класиката беше запазен. Тази последна част от трилогията се държеше достойно през цялото време и типично за стилът на Кръстникът запази феноменалния завършек за последните 15 минути. Сещате се, когато музиката не спира, засилва напрежението, проследяват се абсолютно всички замесени и кулминацията с убийства, възмездия, решени съдби.
За разлика от първите две части, накрая на третата се разплаках. Може би заради цялата тази равносметка около Майкъл Корлеоне, знам ли. Може би защото филма наистина свършваше. И нещата никак не бяха весели. Или музиката?
Истината е, че всичко това заедно допринесе за финалното изживяване. Независимо дали съм се доверил на критиката на IMDB и тяхното не толкова компетентно мнение - отново бърках в предположение около непознат филм. Кръстникът: Част трета е прекрасен завършек за трилогията. Всичко онова, което започна преди 28 години, намери своя край в тази лента. Сицилия - завинаги в сърцето на всеки киноман. Фамилията Корлеоне - също. Ал Пачино и неугасващият му плам... завинаги!