»©« The Godfather

"I'll make him an offer he can't refuse"

Ако трябва да съм пестелив в изказванията си, и да дам кратко описание на Кръстникът (The Godfather), вероятно бих звучал така: Красив филм, много истински, една незаменима класика!
Толкова много съм слушал за творението на Франсис Форд Копола, за блестящата роля на Марлон Брандо, за големите участия на Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан и Даян Кийтън, че в един момент се наситих от хвалби и се държах настрана от филма. Но когато наближих номер 200 в колекцията си с ревюта, исках да бъде някой стойностен филм (на 100 имах честта да "разнищя" мисълта на Кубрик и неговия Портокал с часовников механизъм).
Марио Пузо, писателят чието дело е тази страхотна хроника за Фамилията, през 1969 година издава своя роман за Мафията. Франсис Форд Копола е този, който я развива в трилогия (това в годините разбира се). 1972, 1974 и късната трета част от 1990 година.
Филмът донася невероятен успех и популярност за целия екип. Превръща Кръстникът в нарицателно. Завладява не просто кино феновете, а всеки един човек докоснал се до силата на лентата. Може би заради истинността или чистотата в играта на героите, филмът привлича и не те пуска до самия край.
Както споменах филмът е истински. Толкова детайли, така добре пипнати, че ти става драго да го гледаш. А и простичката игра на героите, има искреност, чистота. Някои се вживяват в ролята си разбира се. Всеизвестно е превъплъщението на Марлон Брандо - Дон Корлеоне, с това негово неповторимо изцеждане на думите през зъби. С целия този грим, присъствие и небрежен поглед е създаден класически герой в киното, в последствие много пъти опитан да бъде копиран и пародиран - на места успешно, но в повечето - пълен провал. Редом с него, трябва да звездеят и останалите въвлечени в историята, а именно наследникът - Майкъл Корлеоне (Ал Пачино).

Дълго време си мислех, че Кръстникът е филмът на Марлон Брандо. От части това е така - но трилогията, всъщност е филмът на Ал Пачино. Велик актьор, в разцвета на силите си. Много подходящ и с възможността да създаде героя с перспектива, да те държи с широко отворени очи във всяка една своя сцена. Не мога да преброя в колко от въпросните сцени от Кръстникът настръхвах, само докато гледах блуждаещите очи на Пачино. Пример, когато стоеше в малкия ресторант, със скрития пистолет и се готвеше да "екзекутира" Солоцо и капитан МакКлъски. Цялото действие, подкрепено с бумтенето на сърцето, шумът от минаващия влак - голямо напрежение.
Изобщо, филмът носи един огромен заряд. Извезан в традициите на 70-те години, когато са се правили само добри филми. Един след друг са се гонили, кой от кой е по-добър. Силни актьори, точно набиращи скорост в кариерите си, създават блестящи образи, които се помнят и до днес. Дават се за пример (това е най-малкото), учат се, преподават се, опитват се да достигнат нивото им.
Филмът е толкова стар, че ми трябваха 10-на минути, за да убедя себе си, че наблюдавам Джеймс Каан и Даян Кийтън. Приличаха си, но някак прекалено млади. Точно преди онази граница, след която съм сигурен, че това са те.
Определено силно ме впечатли Робърт Дювал. Играеше прекалено важна роля за Фамилията. И я изигра много добре. Заедно с Брандо и Пачино, Дювал допълва светата троица, превърнала Кръстникът в най-добрия филм за годината.

Много интелигентен и красив филм. Достоверен, нагоден, изпипан! Нямаше къде да го критикувам. Може би трябва да се гледа отново, когато няма толкова да обръщам внимание на добрите изпълнения или интересната режисура. Когато няма да ме впечатлява операторското око, или пък няма да става меланхолично от добрата музикална композиция. Тогава, може и да видя нещо, което да не ми хареса. Но се съмнявам да е повод да НЕ харесам филма или да намали обичта ми към него.
Все пак, колкото и да съм впечатлен, трябва да призная че има и други ленти, които биха могли да достигнат съвършенството на Кръстникът. Но само защото са в различен жанр. Колкото и да се мъчи Скорсезе, няма да успее да създаде такава интерпретация на мафиотски роман. Неговата специалност са кървавите и показни убийства, гангстерския хумор и дуото Де Ниро/Пеши.
Остава ми да разбера какво ще се случи, когато Ал Пачино и Робърт Де Ниро ще се появят заедно в Кръстникът: Част II. Все още помня последната им среща - ЖЕГА. Но това тук трябва да е различно. По думите на вече гледалите го: "Незаменим филм!"