Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Thursday, June 19, 2008

»©« Disturbia



Ако не се лъжа, миналата година, в края на месец юли бях ваканционно ориентиран и няколко седмици не обръщах внимание на кинозалите. Вероятно тогава съм пропуснал и прожекциите на Безпокойство (Disturbia). Спомням си, че гледах трейлъра, няколко пъти, но все не мога да бъда сигурен дали засичах филма по кино програмите. А след това така и не намерих време да го придобия (от познатите ми DVD разпространители) и да го изгледам.
Но Шия Лебьоф не се спря. В самото начало на юли гледах феноменалния визуален апогей в киното, на режисьора Майкъл Бей, наречен Трансформърс. А тази година имах възможността да съм един от първите в България, който видя новото превъплъщение на младия актьор - Мът Джоунс, или хлапето от последния Индиана Джоунс. Предната вечер не се стърпях. От известно време филмът лежеше в обятията ми и просто търсех подходящия момент, в който да натисна бутона "Play". Тъй като на десктопа имам едно страстно и много нестандартно "Play", снощи пуснах Disturbia в около 2 през нощта. Че кога ще е по-подходящо времето за гледане на едно шантаво трилърче.

Едно живописно и много класическо начало. Красотата на идилията Американска мечта. Внезапно разбита на пух и прах и то за секунди. Повреденият емоционално младеж - Кейл (Шия Лебьоф) продължава в живота си, една година след злощастния инцидент. Не е маркиран с черно, но определено е по-агресивен и чувствителен от преди това. След като набива една сериозна десница на преподавателя си по испански, Кейл е осъден на 3 месеца домашен арест (щото е непълнолетен). Но какво са ни подготвили от Холивуд този път? Не просто домашен арест ала Джейми Лий Къртис. Нито такъв от някоя забавна комедийка. Говорим за ограничено място, в което можеш да пребиваваш. С "нашийник", който ако пресече границата започва да мига, и ако в рамките на 10 секунди не си върнеш задника обратно в зелената зона - БУМ! ченгетата са при теб за по-малко от минута, и вече са те разкрачили насред перфектната ти ливадка, пред очите на ококорените съседи... и най-лошото, пред очите на току що нанеслата се до вас готина мацка.
След едно две такива изпълнения, по случайност разбира се, главния ни герой се е превърнал в сталкер (благодаря на Милла, че преди време ми разясни какво е това, хахаха). С този страшен бинокъл от първата снимка, с няколко камери, за броени дни Кейл вече знае разписанието, изневерите и всички пикантерии, случващи се със съседите му. Междувременно с приятеля му Рони воайорстват малко над съседското момиче, която се оказва доста приятно момиче. Ашли, секси звучи. И тя беше секси. Скоро и тя се приобщава към компанията параноични хлапета, когато една нощ, Кейл вижда нещо крайно интересно. Кола издирвана от полицията, се паркира в една от съседските къщи. Собственика има онова крийпи изражение, което само Дейвид Морс може да направи в подобен филм. Плюс това, като запазят тишина във филма, когато камерата от близко следи главния герой, и се чува един такъв напрежителен звук, две ръце изотзад хващат рамената на момчето - ха, страшничко си е. Подскачаш тук там. Или пък онези откачени геройски моменти. Дали бих направил подобно нещо, едва ли, ама като на кино, нека подкрепяме героите.

Родителите на Кейл - Джули и Даниъл. Отдавна не бях гледал Кари-Ан Мос, тук си беше... просто поредната пасивна роля след Матрицата. За Мат Крейвън отново беше малко участието. Притеснявам се. Актьора е добър, приветлив, а все така на бързо го пречукват. Не е справедливо. Все си мисля, че единствения филм, в който оцеля през всичките му минути, беше К2 (когато с Майкъл Бийн катериха върха, беше страхотно, макар че и там за една бройка да го отпишат). Странни режисьорски решения, но какво пък.
Накратко, Дистърбия беше доста добър филм. Имаше тръпка и интересни моменти, имаше и стандартните излишни пискливи моменти, които малко развалят един качествен трилър. Свикнали сме в последните години обаче да ни го развалят кефа именно с такива дреболии. Дано по скоро се научат да спрат да правят такива грешки, че накрая съвсем ще спрем да гледаме (или да се плашим).
Колкото до изгряващата млада звезда Шия Лебьоф, съм много приятно изненадан. Заедно с Райън Гослинг се очертава като другия ми любимец от младото поколение. Изглежда все пак наследството на Холивуд не е в слаби ръце. Разцъках малко от филмите преди 2007-ма година. Има интересни заглавия, на които може и да обърна внимание в най-скоро време. А дотогава с приятни чувства към този забавен актьор и с мисълта Дистърбия да ви се хареса и на вас, поне толкова колкото на мен.

No comments: