»©« Trainspotting

"Choose life. Choose a job. Choose a starter home. Choose dental insurance, leisure wear and matching luggage. Choose your future. But why would anyone want to do a thing like that?"

Така като му хрумне нещо на човек и има подходящите контакти, може да превърне идеята си в балансиран сюжет с преливащо количество енергия, засящаг широко позната и болна тема за модерния свят. Толкова крехко стъпващ по линията между абсолютния цинизъм/идиотщината и качествената сатира/поучението режисьорът Дани Бойл нашибва знаменателното Трейнспотинг (Trainspotting) в лицата на обикновения зрител.
Какво е да си наркоман? Зависим? Подлец? Престъпник? Чувстващ, че не си на място в този или който и да било друг свят? Друсане до предрусване - една възможна алтернатива за заспиване в реалността, когато другите блъскат, за да оправдаят съществуването си. Това пак е избор. Подобно на Рентън (Юън МакГрегър), може да направим този "интересен" избор. Но преди категорично да сте заявили "Да!" ви очаква една не толкова красива и лицеприятна ретроспекция на това, какво е да си наркоман, да живееш в крастав и дъждовен Единбург, да плюещ по цялото шотландско правителство, да си фен на Шон Конъри, да не ти пука за собственото бебе, да прекрачваш прага всеки път, когато си кажеш "Стига!", да провалиш живота си... да пукнеш заради едно малко сладко котенце.
Не мога да спра! Обаче беше яко, когато със сладост си приготвих вечерята снощи, за да грухкам доволно пред Трейнспотинг. И тъкмо сластно отхапвам парче от пицата, пикантно застроена с разни сосове, бирата студееше от дясната ми страна, Рентън получи биологичен повик и се затича панически към една (Най-лошата) тоалетна (в Шотландия).

Един от много култовите моменти във филма. Всъщност, точно тогава, ако не сте разбрали що за филм сте си пуснали, преценявате дали да продължите или просто да го спрете. Няма лабаво, това е положението щом идеите идват от Дани Бойл. А, за малко да пропусна - Ървин Уелш, ако не ви говори нещо, по-добре почетете. Доблестната новела, която Бойл филмира - е негова! Може описанията в книгата да са от пикантни по-пикантни, но така нагледно да разхвърляш лайна по родителите на гаджето ти - няма как да си го представиш.
На фона на цялата гадория, на която окото няма да се насити, се разминават и другите герои. А те са образи, в типичния стил на Острова. Компира (Spud), Улавия (Sick Boy), Томи (тука няма алтернатива, това си му е името), Даян и Бегби. Зад тези велики герои се крият имената на Юън Бремнър (каква прическа само), Джони Лий Милър, Кевин МакКид, Кели МакДоналд и Робърт Карлайл.
Филма не е депресиращ - но е "приказно" внушителен. Иди се боцни след това, не вярвам, хахаха! Всъщност беше забавно, от гледна точка на цялото безсъзнателно блудстване на мисълта, в периодите на съзнателно надрусване - предозиране. Звучи лудо, нали? Е, филма е няколко пъти по това количество лудост.
А саундтрака, също си заслужаваше. 1996 ни носи едни добри звучения, идеално пасващи за филм като този. Най-много ме израдва финалния саунд на Underworld - Born Slippy.
Може би това е начинът да откажеш проблемните от тяхната зависимост. Докосни се максимално близко до реалността им, преживей глупостта им, иронизирай и най-малката дреболия, която те самите не могат да преборят - сигурно ще има успех. Не съм търсил сведения за отказали се наркомани, но пък не бих започнал след едно такова забележително превю на процеса хероинизиране. Поредния влак минава, ако си си избрал начин на живот, работа и място за живеене, скачай... няма да те чака дълго - Трейнспотинг!