»©« Leatherheads

Нека отделя малко време от този сериозно затоплящ се юнски ден, в офиса, където все още се диша, час преди святата обедна почивка! За какво? За да ви подшушна какво може да си пуснете довечера за гледане, в случай че ви се иска нещо свежо, приятно за гледане и доста разтоварващо. Името е Leatherheads (ще рискувам с превода Кожени глави, макар че може и друго да измислят като стане време за кино премиери). Това е новият филм на Джордж Клуни. Не просто ще звездее пред камерата, а отново ще се изживее и като режисьор. Радвам се за Клуни, той е един от малкото имена, които в последните години с напредване на възрастта прогресират в киното. От време на време само играе, друг път застава зад някой голям филмов проект, и в крайна сметка успява да създаде нещо успешно.

Историята в Кожени глави е открита и много проста. В средата на 20-те години на миналия век, в САЩ, зараждането на професионалния футбол. По-скоро легализирането му като официална и доходоносна игра, както и превръщането й в зрелище, традиция и възможност за препитание на спортно заможните натури. С встъпителните кадри Кожени глави ви грабва вниманието. Заигравката с професионалния футбол, кравата и нивото на колежанския футбол е доста забавна, а цялото това тичане в калта, с тия смешни шлемове (откъдето идва и заглавието на филма) приповдигано като настроение и от типичната за онова време музика, ви дръпва една широка усмивка през цялото лице. Няма да заприличате на Жокера, но е забавно.
След това започват и диалозите. Тези полу надменни, полу изискани дебати, дискусии, нормални разговори между героите и гримасите, които правят придават още по-голяма свежест на действието. А когато Рене Зелуегър се намеси, в ролята на амбициозна мацка, най-добрия вестникарски репортер в Чикаго, а Джордж Клуни си падне по нея в първия миг на тяхната среща - формулата за нещо разпускащо пред малкия екран е изпълнена.
Към главните действащи лица добавям и Джон Красински (който е Легендата), както и Джонатан Прайс - Господинът с парите. Начинът по който героите са създадени, сценарият с всичките му закачки и иронизиращи скечове, правят филма стилен. Не само защото действието се развива преди... 80 години. Настроението и семплотата на повечето образи беше реалистично. Пресъздаваше духът на онова време. А декорите - играеха същата роля. Облеклата - на Рене Зелуегър така и отиват подобен род премени, че си нямате и на представа. Като я видя на червения килим с някакви модерни дрешки, хич не кефи. Обаче във филмите, винаги изглежда добре.

Много ми хареса и ето този мотор. Голям образ, Джордж Клуни с веещия му се перчем, кара по извънградски пътища, заобиколен на длъж и на шир от прекрасна лятна-есенна природна обстановка. Доста живописен филм, когато станеше време за романтика и "тендър моумънтс".
Като всеки спортен филм и този не бяга от клишето на глуповато-забавния тип. Но хубавото е, че тези сцени се броят на пръсти, а филмът е достатъчно голям, за да забравите за съществуването им, когато сцени с по-добър и интелигентен хумор се редят една след друга. Смях се на глас и останах доволен от Кожени глави. Все пак, чух доста отдавна за излизането на този филм. И след цялото това чакане, съм повече от удовлетворен - браво на Клуни и компания.
И нещо, което едва не забравих. През цялото време си мислех, че Додж Конъли и Картър Ръдърфорд са били реални фигури, уви след обширно търсене се оказа, че те са просто поредните успешни филмови измислици.