Успокоението на човешката душа и съвест, че след смъртта си ще се озове на друго място, където духът му ще продължи да съществува в покой и мир, е базата върху която повечето вярващи се уповават. Идеята за Рая и чистотата на душата ни пред Господ има редица интерпретации и за всеки един съществуващ под слънцето може да приеме различна форма и разбиране. Като цяло смятам, че всичко опира до самоопределяне, съзнаване и успех върху контрол на съвестта.
Когато душата ти не е в покой приживе, имаш терзания и останалите те смятат за кофти човек, положението е по-сериозно. Млад си, не те разбират, не разговаряш с никой, същевременно имаш желанието за задоволяване на дискусионния си глад, който не ти дава мира и те кара да вършиш доста дръзки неща. Една модерна реализация за братския конфликт, покровителството на бащата - главата на семейството, връзката с майчината любов, са в основата на филма, дело на Елия Казан - На изток от Рая (East of Eden). Създаден е една от най-добрите новели на големия Джон Стайнбек.
Историята за Каин и Авел, разказана с главни действащи лица в началото на XX век. Годините на размирици по света, в захода на Великата война, когато САЩ е на прага да се намеси в световния военен конфликт. Двама братя, не познаващи майка си, отгледани изпод тежката библейска ръка и мисъл на своя баща, тръгват по-различни пътища в сюблимния момент. Братската им обич и взаимно доверие постепенно се охлажда, докато не доведе до неимоверно скъсване. Между тях застават както собствената гордост, така и двете най-важни жени в живота им.
Джеймс Дийн, Ричард Давалос, Джули Харис, Реймънд Мейси и Джо Ван Флийт в екранизацията по Стайнбек, на режисьора Елия Казан. Гледах филма от голямо любопиство по отношение играта на Джеймс Дийн. Вече го познавах като име и визуално можех да кажа кой кой е. Но като сценично изпълнение и филмов завет, за него не знаех много. Да не говорим, че нищо не бях гледал. Затова На изток от Рая е един от големите му хитове. Когато загледах филма, имах честта да гледам цветната версия - да живее Warner Color, едно нещо не ми даваше мира. Опасния поглед на главния герой. Хлапак в действителност, току що навършил 24 години, хлапак и на големия екран, бурния характер, който пресъздава заслужава адмирации за изпълнението на Дийн. Останах очарован от филмовата реализация на романа. Много отчетливо бяха отразени конфликтите между героите и доста сериозно се усещаше новелистко поучителните моменти. Нещо което обикновено филмите загърбват и дават хляб за критиката, че книгата си остава по-добра от кино версията.
На изток от Рая на Елия Казан е доста добър филм. Джо Ван Флийт получава Оскар за своята поддържаща женска роля, макар и да не ми направи кой знае какво впечатление. Виж - Джеймс Дийн, с опърничавия си нрав, беше голяма работа. Джули Харис също, голяма драма нищеше през цялото време. Превърна се в размирна точка за братята Кейлъб и Арън. И отново наблягам на моралните теми засегнати в лентата. Толкова стар филм, но посланията предавани с него са още по-стари и все така смислени и намират аналог в днешни дни. Заслужава да се види, особено за тези които си падат по класически филми. Този е точно такъв, един от онези които е хубаво да познаваш, в случай че заговориш за добри примери - успешно реализирани новели на големи автори.
На 30-ти септември 1955 година Джеймс Дийн умира при пътен инцидент. Премиерата на филма е почернена... Едва на 24 години, младия талант намира кончината си. Академията го номинира посмъртно за своето изпълнение в На изток от Рая - прецедент, първата подобна номинация в историята на Холивуд. Година по-късно, когато излиза друг филм (който вече е бил заснет) отново с негово участие - Гигант, Джеймс Дийн получава втора такава номинация за своята игра. За съжаление трагичния завършек на кариерата му не е увенчан с успех. Джеймс Дийн остава в архивите на класическото кино като една от големите надежди и надарени актьори на 50-те. Големите му роли в На изток от Рая и Гигант ще останат емблематични и ще напомнят за него и това какъв е могъл да стане. Какво щеше да бъде киното ако кариерата му не беше прекъсната от злощастния инцидент... никой не знае...
Това беше и причината, заради която намерих филма и исках да го гледам. Ще се опитам да изровя от архивите и другото му участие - това в Гигант. Но определено амбицията и силата у този човек е била доста голяма. Хареса ми в лентата на Елия Казан, мога само да си представям колко по-добър е в тази на Джордж Стивънс, от 1956 година. За последен път застанал пред публиката, в ролята на Джет Ринк... покойният Джеймс Дийн...
Sunday, June 29, 2008
»©« East of Eden
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment