»©« The Beach

Всичко започна много просто. Менте часовници, предложения за уреждане в някое мизерно мотелче, пиене на змийска кръв! Приключенския дух се обажда, особено след като доблестта и егото ти са заложени на карта. Може да си глупав, но за сметка на това си много млад и не мислиш толкова, колкото възрастните очакват от теб. Не си глупав, безрасъден - да, със сигурност не си глупав.
Дани Бойл и прекрасния му филм от началото на новото хилядолетие. Казва се Плажът (The Beach) и превърна едно екзотично място във фантазия за зрителя. Загубил съм бройката на моментите на замечтаване. Отдавна ме провокираха да гледам филмчето и понеже бях млад и глупав :) се навих без много бой. Примамиха ме със змийската кръв. Не предполагах обаче, че така ще се влюба в цялостното изживяване. Говоря за една симбиоза от музика, красиви гледки, Франсоаз, интересна история, изпълнена върху една обикновена, напълно стандартна кинолента.

Да не говорим какво се случи преди две години, лятото на 2006, когато една колежка завъртя диска със саундтрака. Някои се губят в превода, аз се загубих в музиката. Те не бяха едни увертюри, едни преживявания, обяснения, голямо нещо. После дойде отново филма, и така със специална стойност в сърцето ми, като ми зазвучи Moby - Porcelain, Sugar Ray - Spinning Away, More Kanté - Yeke, Yeke или виртуозното участие на William Orbit към песничката на All Saints - Pure Shores, душа, мисъл и цялото ми смислено съществуване се отдава на мечтата от миналото.
Но 4-5 минути и до там :( всичко свършва, както свърши и онова лято. Поне си имам спомените и неизтъркващите се песни от саундтрака. А допълненията, на Анджело Бадаламенти... какво да ви говоря повече по отношение на музиката. Плажът е един от филмите, които харесвам Особено заради невероятния му саундтрак.
Но това не е всичко, разбира се. Голяма част от аудиторията най-сетне призна Леонардо ДиКаприо. Спряха да го плюят заради сълзливите му роли (просто не могат да оценят драмата, която той умее да пресъздава) и харесаха новото му изпълнение. Може би заради дивия му характер или преломния момент с побърквацията. Само може да гадаем.
Факт е, че Плажът е един от най-добрите филми, в които има карта и се говори за приключение с неизвестен край. Като си млад пък, още повече ти скача либидото, заради тръпката. След това срещаш и Нея - Вирджин Ледойен. С всичкия този сребрист пясък, водата в неземно красивата лагуна, на това непознато и скрито от Бог място, с целия флуорисциращ планктон по дъното, голямата луна, разкъсала здрача на небето няма как да не се отдадеш на филма.
Яко! Много яко при това. Снощи го гледах, сега пак намира чувството в мен, пфу! Но няма - трябва да се върви напред, стига с въздишки по миналото. Имаме си музика, пускаме я и GO, GO, GO!

А моралът, който Дани Бойл ни стрелва от време на време, рязко подчертан от побъркания характер на Дафи (Робърт Карлайл) и непоправимата заблуда, преминала в лудост на Сал (Тилда Суинтън), страшно ми напомняше неговото Предишно творение. И докато се радвам на шумната пропаганда по въпроса, че човека е най-големия паразит и съзнателен разрушител на прекрасното, мислейки си за новелата на Алекс Гарланд, нямаше как да не се сетя за Предишното му творение (отново).
С топли чувства, запазени мечти и носталгична усмивка в дълбините на душата ми, спирам с увлечението си по Плажът и всичко свързано с него. Запътвам се към гарата, където заедно с Дани Бойл, още един път ще се срещна с Трейнспотинг !