»©« Sex and the City

Краят на месец май - трябваше да се прибирам в родното, заради честване 5 години от невероятното постижение - взимането на диплом за средно образование. Същият този петък, последният за месеца в любимият ми CINEPLEX (а и в другите кина) ще пускат предпремиера на Сексът и градът. ОК, женското в мен се пробуди (мамка му), мъжкото - още повече. Предпремиера на този филм? Ще е пълно с дезориентирани фимейли. Ще бъде панаир на суетата. Ще бъде пълно с малки, средни, големи, застаряващи - ЖЕНИ. Тъй като на мен този фактор ми липсва последно време (от колко точно, това си е моя работа, хахаха), ми се искаше да бъда там, за да видя какъв процент от българските жени са изкуфели по великолепната четворка на сериала. Знам че има ужасно много фенове на Кари Брадшоу и компания. Леещи сълзи на всяка серия, проклинащи всяко нейно бивше гадже и всяка раздяла с Тузаря. Има фенки на Саманта, шибащи се под път и над път. Има достойно предпазливи, та чак плашещи, които се прекланят пред чистотата и идеалите на Шарлът. Други път, са вечно заети, фригидни предразположени и не се отдават на най-важното в живота си - щастието, това което винаги искат, за което винаги реват - фенките на Миранда.
Колкото и да се надявах, не хванах нито едно от предпремиерите. Въпреки това, филмът не го сваляха от екраните и няма да го сторят в следващите месец, два, хехехе. Не стига, че се превърна в бокс офис хит, ами няма значение гледал ли си сериала не си ли, фен ли си или не - отиваш там и ставаш част от масата. Много общо и лишено от качество да отстъпиш така на принципите си, но при мен това няма значение. Не защото нямам такива, а защото киното е преди доста неща. А и трябва да оценя дори такава изява като филмирането на женските проблеми в лицето на творецът Кари Брадшоу.

От шестте сезона, общо да съм изгледал около 15-на епизода. Толкова са. Някои от тези 15-на се случваше да хващам на повторение, ясно е колко съм следял за какво става въпрос. Честно казано не бях някакъв привърженик на цялата тая пудрена история и не одобрявах жените така да се вживяват в образите от екрана. Но можеш ли да ги спреш? Кажи им нещо напряко, и жив ще те одерат. Пият си коктейлите, клюкарят, жалват се от мъжете си или моментните гаджета, а какво не правят? Не отделят внимание на връзката си.
Противно на твърдението: Женското приятелство е страшно лабилно, тези четири девойки доказаха на световната публика, че такова нещо като неопрощаем грях НЯМА. Това хубаво де, ама... нима е възможно толкова силно приятелство? Когато говорим за някакви грешки от много висока степен? Точно тук идва щастливият развой на събитията. Подготвяли са те шест години, че няма непостижимо щастие. Как да очакваш тогава житейска драма от Сексът и градът - не можеш. Затова отиваш там и се сливаш с публиката, и чакаш 20 минути да минат рекламите, за да гледаш двата часа (много, наистина) изпростяване със забавните героини.
Въпреки че повечето от тях са минали 40-те, а Ким Катрал (милата) ще е на 52! (август, тая година), на големия екран си изглеждаха на по 30 години. Тоя грим какво ли не прави.
Историйката ни мята точно там, където ни е оставил последния сезон, с малко разяснения относно паузата от 3 годинки (тази пауза между сериала и излизането на грандиозния кино вариант). Все така в стила на Майкъл Патрик Кинг, в центъра е Кари Брадшоу и нейната незаменима любовна история с Тузаря. Който между другото ми стана невероятно симпатичен. По време на епизодите ми беше просто Костюмарчето. Личеше си че той е The One за главната героиня, ама к'во ми пука на мен?! Тук някак си, ми привлече вниманието - та чак сега коментирам как ми е станал симпатичен!

Нещо повече - на път е и тяхната приказка да стигне до логичния завършек. Сватби, песни и всички happily ever after. Но как това ще стане реалност не е много ясно. Не може да е с едно щракване на пръстите, нито пък в рамките на 30 минути. Сред многото женско изпростяване, солидна доза Сам Джоунс и нейните перверзии и сексуални откровения, напукипсване от страна на Шарлът, ангажираност и негативизъм в лицето на Миранда, за зрителя остава удовлетвореността че присъства на една забавна комедия. Да е точно романтика, не мисля. Тя тази изпята история отдавна е изгубила чара си. Затова и не ни пускат прекалено много нежни моменти. Макар музиката на повечето места да беше доста приятна, сцените с дъжд, размисли и висене пред прозореца, докато героите са зарити в мисли, не бяха толкова много.
Хареса ми, какво да направя. Само да не ми излезе някакво име на... кино-курва или нещо подобно. Щото няма да съм доволен. За да имаш оценка и качествено правдиво мнение, трябва да пробваш от всеки жанр ;) Виж, няма да остъпя за Рамбо 4 и това е! Там няма да ме закачате, хахаха!
Хареса ми първичността на филма, хумора, безспорно присъствието на Саманта, Кари - нервно хапеща устни след всяка трета дума, тузарското спокойствие на Тузаря и най-вече настроението. Пълна зала, от-до с хора, отдали се на удоволствието. Фен или не, ти си там и се смееш. Неповторимо е, истинско кино изживяване. Всичко е два, три пъти по-смешно, а най-хубавото е че аз бях от онези 2 процента в публиката, които не са жени, мъже под чехъл с приятелки си или гейове! Това беше най-важното!