»©« Run Fatboy Run

Време е да си избръснем краката, мишниците, гърдите, да се вмъкнем в стегнатите клинчета, да обуем яки чорапки, да се пъхнем в хубави маркови (и полу професионални) маратонки/платненки, да ги стегнем хубаво, за да не бяга глезена, и да излезем навън за едно кросче. Леко ще тичаме, за да не си оставим животите някъде по трасето, което сме планували. А защо е време ли?! Защото Дейвид Шуимър ни показа новото си творение. Този път като режисьор (а не както сме свикнали да го гледаме в Приятели) на филма Бягай, дебеланко, бягай (Run Fatboy Run). Спомням си, че преди доста време попаднах на снимки (а след това и на трейлърчето) на филма. Беше по времето, когато за първи път гледах Hot Fuzz и Саймън Пег ми стана невероятно симпатичен. И след като го видях, че той ще звездее в този филм, си казах: "Няма как, това ще трябва да се гледа!"
Вярвате или не, така се получи. Вчера, след като видях че филмчето е ъвейлъбъл, не се поколебах да си го приготвя за вечерта (не за приспиване, а за оправяне на настроението). Режисиран от американец, с англичанин в главната роля, с поддържащи роли на други американски актьори и актриса, действие развиващо се в Англия... с подчертан и афиширащ своята уникалност, английски стил. Достатъчно добре се откроява от стандартните (най-вече често срещаните) романтични драма/комедии, които напоследък ни зариват от великата машина за кинозабавление.

Денис (Саймън Пег) стои облечен в костюма си, броени часове преди официалната церемония и отговорното "Да" пред олтара, доста запотен, заключил се в стаята си и зяпащ уплашено снимките с неговата любима Либи (Танди Нютън). Докато братовчедът на Либи, който се пада и най-добрия приятел на Денис, се готви да изпълни задълженията си като кум, блъскайки на вратата на стаята, където младоженецът се паникьосва... допълнително повишава напрежението у главния ни герой. До такава степен че... Денис избягва от сватбата (още преди тя да е започнала), че и Джулия Робъртс би му завидяла за скоростта, с която изчезна от хоризонта.
Плачеща, крещяща името на своя младоженец-беглец, Либи изпуска букета, който трябваше да заметлее към подскачащи млади момичета, прехласнати по суеверието за щастливия брак, с което поставя началото на нашата история. Но това не е всичко, нещото което ще продължи да свързва двамата влюбени, но недостигнали върха на своите отношения, се нарича Джейк. Либи е бременна още преди сватбата - допълнителен фактор за стреса на младоженеца. Но който пък в бъдеще ще изиграе важна роля в техните взаимоотношения, както и шансът който Денис ще получи, за да върне щастието в живота си.
5 години по-късно - с едно симпатично шкембе, Денис преследва травестит по улиците на Лондон, задигнал бельо от магазина, в който героят ни е охранител. Точно така, не особено интересна работа за вършене, изгорялата амбиция се занимава със скучното си ежедневие, самотен. Живеещ под наем с един невероятно забавен, но същевременно доста сериозен и държащ на думата си хазяин - г-н Гошдащидар. От индийски произход, много надъхан и голям образ. Като две капки вода с дъщеря му Мая, правят живота на Денис още по-напрегнат (особено когато последния всеки ден си забравя ключовете и е принуден да стои на вратата, чакащ благоволението на "Шпатулата ми", за да си влезе вкъщи).
Междувременно Либи и малкият Джейк живеят доста по-добре. На всичко отгоре в тяхния живот се появява Уит (Ханк Азария), който е в ролята на перфектния чужденец, мъж, заможен, атлетичен, добър, благотворителен, отзивчив, готин... абе на пръв поглед пълната противоположност на Денис (който живее доста мизерно и мързеливо, непостигнал абсолютно нищо през живота си). Това е така, голямата звезда е напът да "вземе" семейството на другия, което стимулира неудачника, да се вземе в ръце най-накрая, да порастне, и да започне да се държи зряло и да върши нещата така, както един истински баща и съпруг би трябвало да прави.

Затова всъщност Бягай, дебеланко, бягай не е типична комедия. Всъщност е повече драматичен филм с романтичен привкус. Филм за отговорностите и страхът, стената, с която всички се сблъскваме от време на време в живота си, преодоляването на която ни прави по-силни в определени категории на житието ни. Образно казано е така, необразно - е просто да се надъхате и да си вдигнете малко самочувствието, за да не се жалвате и да чакате, че някой друг ще свърши задълженията ви и ще погрижи за отговорностите ви.
Вече на ръба на неизбежната раздяла с любовта на живота си и синът си, Денис се навива да участва в годишния благотворителен маратон по улиците на Лондон, със заканата че ще победи Уит (нещо в което той е добър). С помощта на г-н Гошдащидар и приятелят си Гордън (уникален!) постигат невъзможното и успяват да запишат Денис в маратона. Останалото вече зависи от физическата издържливост на героя ни, а може би от неговата психическа?!
Как точно ще завърши филма, няма да разказвам, но определено ще ви хареса. А за последния кадър, който ще видите в лентата на Дейвид Шуимър, със сигурност ще ви накара широко да се ухилите и безвъзвратно да се влюбите в култовия персонаж на Гордън (Дилън Моран) - този ненаживял се бохем и невероятно спокоен човек, живеещ на границата между сюрреалистичното и блъскащата го реалност, без никакви последици, спасен единствено от благородния си характер и щастливото стечение на обстоятелствата. Затова, натиснете play, и нека маратонът започне!