»©« Siu lam juk kau

Пригответе се за нещо необикновено! Знам че филмчето не е ново, но пък факта че продукцията е на Хонг Конг ми дава увереност, че голяма част от вас може да са го пропуснали. За тези, които не са, надявам се поне да споделят впечатленията ми и... да се поколебаят в поредното припомняне на Шаолински футбол (Shaolin Soccer или оригиналното заглавие Siu lam juk kau - не искам и да се опитвам да го произнеса, хаха). Самият аз за първи път през 2005 се запознах с това творение на актьора и режисьор Стивън Чоу. Препоръчаха ми го тогава като много добра комедия. Всъщност всичко беше повлияно от по-новият му филм, а именно Kung Fu Hustle. Разбрали хората, че имало и по-стар филм със същите актьори и се добрали до Шаолински футбол. Просветиха ме набързо за какво става на въпрос и казаха че си заслужавало. Какво ли не съм гледал, така че бях с нагласата че даже и филм от Хонг Конг няма да ме изненада.

Филмчето, трябва да призная, е направено с класа. Значи след излизането на Матрицата, кино ефектите вече бяха на едно ново ниво, далеч по-високо дори от поставената летва с Терминатор 2. В Шаолински футбол, базиран на много ефекти, изпълнени добре, се разказва историята за една група последователи на шаолинското кунг фу, пръснати в ежедневието, занимаващи се с какви ли не дребни професии, нещастни и абсолютни low life-и. Като цяло лузъри, нека така го кажа. Намесва се и историята на един Златен крак от футболното минало на Хонг Конг, който навремето заради един подкуп и изпусната дузпа, проваля не само кариерата си... ами и целия живот. Между временно съперника му, главен заговорник по случилото се е на върха на славата си и до ден днешен, богаташ както се очаква и собственик на най-яките футболни копелета - Злия отбор (не се смейте, ако можете... това наименование ме кефи страшно, ахахах).
И така Могъщия стоманен крак Синг (Стивън Чоу) и Златния крак Фунг (Man Tat Ng - не знам как да му произнеса последното име) се срещат. Единия бодро гледащ към мечтаното си бъдеще и намиране на уникално приложение на познанията му по кунг фу, а другия отчаян от живота наливащ се с бира и мънкащ по пътя. Дотук нищо странно не сме видяли, обаче когато Синг набива шут на кутийката бира на Фунг, и тя изчезва в небето с блясък, погледът ни става по-съсредоточен и очакваният интерес бива постепенно задоволен.
Следват още около половин час запознанство с останалите главни герои, другите братя с необикновени умения, дължащи се на шаолинското кунг фу. Тази част е малко отегчаваща, макар че има и забавни моменти, но пък от своя страна минеш ли я, след това те чака голям смях.
Има и нежна страна в историята. Муй (мда, не много красиво име за нас, но пък в Хонг Конг сигурно е популярно) е една мацка, много сериозно нагримирана, че да изглежда грозна и отблъскваща, която обаче пленява сърцето на главния ни герой. Със скъсаните маратонки (и протъркани джинси) Синг се среща с Муй (ох, колко романтично звучи). Пасват си духовно, щото и тя има познания в шаолинското кунг фу и ги ползва, за да прави уникално вкусни парени хлебчета.

След като всички герои са ни ясни и чакаме Якото, започват тренировките и първите мачове на отбор кол и въже, майстори на шаолинското кунг фу. (Засмях се току що). Припомних си на първият им мач, как ги мажеха едни (те щото ги биеха, имаше гаечни ключове дори, то това не беше футбол), и когато точно си припомниха специалните умения, и започнаха те да побеждават. Мда, много трогателен момент. Та една от най-смешните за мен сцени е на този първи мач, като пребиха всички и остана само Синг, влачещ се в пясъка и по едно време започнаха да се стреля с картечници около него, той отнякъде взе една каска, после минаваше под бодлива тел, намери гранада, хвърли я, после автомат, радиостанция (абе цял редник Райън). Където аз си оставам без въздух, задъхан от смях докато не приключи сцената. Много забавно, ръкоплясках даже. И това беше само началото. До края на филма простотията се лее на талази (отнякъде го прочетох този лаф, и ми хареса). Много добре пипнато филмче, определено нестандартно и класно реализирано. Евала му на Стивън Чоу и целия екип създател на Шаолински футбол.
Между другото, същата тази 2005 година освен тези две комедии (Шаолинския футбол и Кунг Фу Тупалки) някой изрови от някъде и една корейска комедия - Sex is Zero. Някой път определено ще я коментирам, защото тя не прости на никой и съсипа маса боксерки, поради синдрона "напикал се по време на филм, смеейки се". Сещате се за какво говоря. А засега ви оставям, работа ме чака, и непременно да гледате футболистчетата от Шаолин!