»©« Good Night, and Good Luck.

Някои филми остават в "обятията" ми с месеци, преди да се вредят в ефирното ми време. Други са просто късметлии - идват и си отиват (мда, добре е по-бързо да приключа с тях, иначе ги чака безпаметно архивиране в някоя папка или рафт). Покрай Leatherheads отново се разрових из филмографията на Джордж Клуни. И тъй като последния беше негово дело, като режисьор, знаех че д-р Клуни има и други такива изяви. Не са много, реално се броят на пръстите на едната ръка (лява или дясна, съвсем по ваше желание). Факт е че бях гледал отдавна Confessions of a Dangerous Mind (но който слабо си спомням, а и не съм коментирал тук, така че скоро и на него ще му удари часът). Факт е че сериали не обичам, затова Unscripted не се брои, хехе. Но заглавието Good Night, and Good Luck. стоеше пред мен, беше ми познато като име, но... не го бях гледал. 2005 година не е толкова далече. Но тогава имаше период, в който пропусках филмите от настоящата година. Така през пръстите ми е минал и Лека нощ и късмет. Нищо! Когато загледах плеядата известни имена оформящи актьорския състав на филма, си помислих че тази лента ще е нещо повече от просто филм. На всичко отгоре забелязах черно-белите фотографии, документиращи филма. О, всичко беше решено. Видя ли черно бял филм (особено нов, който се опитва да влезе под кожата на Ед Ууд и Списъкът на Шиндлер) нямам нужда от убеждения за това ще или не ще се гледа.
В полза на това интересно творение, реших че ще го. Така вчера вечерта, преди великата сбирка, на която подкрепяхме футболния отбор на Германия, намерих време за Лека нощ и късмет.

Напоследък името на Дейвид Стратърн все по-често се появява сред заглавията, които си избирам за гледане. Едни от първите му превъплъщения, до които аз съм се домогнал, датират от преди 10-на години. Може и малко повече, като официална дата на излизане: Долорес Клейбърн (където ще видите една от великите роли на Кати Бейтс), Фирмата (Том Круз и Джийн Хекман, в екранизацията на големия роман на Джон Гришам), както и Поверително от Ел Ей (филм, пред който винаги ще се покланям, щом чуя някой да го коментира). Много емоционално, нали? А съм сигурен, че има и други, но не те са цел на сегашната тема (Пеперудката ми направи забележка веднъж, че уводите ми понякога са прекалено големи и разводняващи историята - обяснението е следното, не се водя по схема, затова).
Едуард Р. Мъроу (героят на Стратърн) е ключова фигура в новинарската сфера, през 50-те години на миналия век, в САЩ. CBS - Columbia Broadcasting System е на върха в бизнеса, благодарение на новинарския си екип. Няколкото предавания, които създават тази дръзка дузина, са истинския глас, реалната сатира, захапката, която народа желае да контролира, но не може да си позволи по единично.
През същите тези години, любителите на историята ще направят връзка с политическата обстановка в щатите. Сенатор Джоузеф МакКарти е на върха на своята програма "Коли/Беси всичко де що е комунист", или ако трябва да се придържаме към историческите сведения - Макартизъм. "Ловът на вещици" е онази мания обзела въпросната личност, заради което положението в щатите до такава степен се е нажежило, че доверието между приятели от детство дори е поставено на карта. Съмненията, че всеки контактуващ с комунисти е тяхен подгласник, поддръжник и какво ли още не - го превръщат в потенциален шпионин, застрашаващ националната сигурност и поредния, който ще застане срещу МакКарти и неговия осъдителен кабинет, без значение от пол, религия, цвят на кожата.
Тази историческа вметка, както и всички препратки, които съм публикувал тук (към любимия ми източник Уики) ще ви напълнят главата с огромно количество информация. За обичащите историята, няма проблем, но моят съвет е все пак да ги четете след като изгледате филма. Просто, за да ви е по-интересно. Нямам предвид, че в Лека нощ и късмет. е разплута цялата обстановка, но може да се натъкнете на изхода от важни събития, които да речем във филма са преломни моменти и държат тръпката.

Все пак говоря за една исторически достоверна и много надъхана театрална изява. Безспорно оценявам това творение на Джордж Клуни като най-добрата му режисьорска проява до момента. Похвално. 2005-та като цяло е била щастливата за него. Не само, че му носи номинации за режисьор, сценарий и най-добър поддържащ актьор, ами и успява да спечели в последното (Сириана, колкото и да не му се кефя на тоя филм).
Още в първите минути, докато щателно камерата обхожда "полето за действие", срещаме фигури като Робърт Дауни Младши, Патриша Кларксън, Робърт Непър, Франк Ланджела, Джеф Даниелс. Заедно с Джордж Клуни и Дейвид Стратърн, актьорския състав е забележително сериозен. Споменах вече и за избора на режисьора, относно вида на монтажа. Черно бялото е много добър подход. Тази семплота, която придава на филма, напълно концентрира зрителя върху важните неща, които се случват на екрана. И без друго се говори много и трябва внимателно да се следи. Тъй като думите на Едуард Мъроу са строго премерени и няма случайности. Плюс това говорим за политика, там винаги е важно какво се казва, за да го осмислиш на време... а не, след като някой друг вече е направил анализа, и ти меши главата с мисли, водещи в погрешната посока. Мръсна игра е политиката, но CBS и Едуард Мъроу показват какво значи силна медия.
Както в един от разговорите му с Фред Френдли (героя на Джордж Клуни), преди началото на най-силния епизод от предаването "See It Now":
- Политик срещу новинар?
- МакКарти ще загуби, просто още не го знае....

Тъй като не бях запознат и грам с темата на филма, в първите минути, докато гледах всички тези перспективи на работната станция на CBS се замислих: "Май ще гледам Network в по-нов вариант" - но се оказах в грешка, мда, за пореден път, хаха.
Голям филм, от политическа гледна точка. Вниманието ви трябва да е напълно отдадено, за да проследите цялата концепция на жестоката новинарска машина изправила се пред още по-мощния противник - политически апарат. Важен и диалога, важни са и всички думи изречени от Мъроу в предаванията му. Добро е, наистина класно направено. Може би най-добрия (със сигурност сред най-добрите) филм на политическа тематика, който съм гледал. Като се има впредвид, че декември 2007-ма гледах Войната на Чарли Уилсън и си мислех, че лентата е яка, сега съм на съвсем друго мнение. Лека нощ и късмет. е по-добрата, по-реална е, по-достоверна и направена така, че да каже това, което има да се каже - след това да има свобода на тълкуванието. Докато при Чарли Уилсън всичко беше като на шега. А и Том Ханкс, Джулия Робъртс и Филип Сиймур Хофман допринасяха за сатирата върху политиката, която бистреха във въпросната лента. И двата филма имат своята стойност и принос, но този на Джордж Клуни заслужи адмирациите ми.
Освен това е филм, който би се гледал отново. Положен на основите на исторически грандиозна тема, се превръща в нещо, което има нужда от няколко гледания, за да се изчерпа напълно дискусиалния му капацитет. Заслужава си и горещо ви го препоръчвам!