»©« Apocalypto

Миналата година (вече мога да го нарека така, 2007 е минало, а на Вас да Ви е честита новата 2008 година), на 1ви януари не коледувах, не сурваках, а отидох в любимия ми CINEPLEX, за да гледам премиерата на Апокалипто. Това беше новият филм на Мел Гибсън (също мой голям любимец, създателя на най-големия шедьовър за мен... Смело сърце, филм за който... чакам момента, за да ви разкажа).
От тогавашното очакване, гледане на трейлъри, впечатления от предишни постижения на Гибсън, всичко звучеше и се предполагаше да е обещаващо. И няма как! Държащ на реализъма, с невероятен нюх да не си поплюва, и да показва нещата такива каквито биха били, са били, или ще бъдат, гаранцията беше: Страхотен филм.
Историята е за цивизацията на Маите. Племена, съвършени за времето си, с висока култура, интелигентни, не толкова помпозни като тогавашните европейци, но като култура и висота на акъл, много над тях. Уви обаче... както си ги знаем, били са си туземци. Примитивен начин на живот, но съвсем не значи това глупав или пък не щастлив. Напротив, с началото на филма се запознаваме с главните герои, с начина им на живот, с ежедневието, как си изкарват прехраната, как се уфлянкват, за да правят секс... такива неща, човешки :) Също така с чувство за хумор, мъдри, шеговити, коварни и подли.

Та като една велика цивилизация... тя започва да има проблеми и да се саморазрушава от вътре. Делейки се на племена, всеки с приоритетите си, водещи се от старейшините си започват да воюват по между си. Взимат се един други за заложници, за нужните им жертвоприношения, с цел - омиротворяване на боговете.
Главният ни герой е младият Ягуарова Лапа (Руди Янгблъд). Запознаваме се със селото му, неговите приближени, баща му, жена му, приятелите. Сближаваме се един вид, преди да започне... голямото гонене! Един ден, въпросните "лоши" нападат селото и правят мазало. Избиват сума си народ, по много брутален начин (баталните сцени са неповторими естествено, това се и очакваше от Мел Гибсън). С непрестанните тъпани, барабани, динамиката на филма се засилва, и усещането за нецивилизованост и първичност при тези, "високо цивилизовани" племена нараства. Нали!? Взети са в плен оцелелите, които след дни ще бъдат пренесени в жертва. И така започва историята.

До момента, в който главния ни герой е на път да загуби главата си, както много други преди него. В миг обаче, слънчево затъмнение му спасява живота. Пленени от мисълта, че най накрая са кротнали своите богове, временно пощадяват живота на Ягуарова Лапа. Вместо това, главатаря на ударната група на лошите (голям изрод беше, направи ми впечатление като разряза веждата на сина си, който имаше огромен оток на лицето, след като получи здрав тупаник от нашия герой), реши да си поиграе с избегналите жертвоприношението. И точно там сбърка. Лапа успя да се измъкне умело, уби синът му (много точно хвърляне на копието) и започна своето бягство. Оттам нататък всичко беше гонитба. Не пракалено дълга, но пък добре направена.
И така, финалът беше изненадващ. Няма да ви го разкривам, тъй като вече ви запознах с 90% от историята. Но това не значи, че сте го видели, нали?! Така е, а трябва да се види, в случай че сте пропуснали преди 1 година.
Много силно впечатление за филма беше... диалогът, изобщо всичко което се говореше в Апокалипто, беше на някакъв почти изгубен Майски диалект. Напълно добро като идея, и напълно нормално. Стига всички са говорили на английски, дори и преди официалното му обявяване за световен, или... най-популярен език.
Силен филм, динамичен, добър! Апокалипто, сценарист и режисьор - Мел Гибсън, с 3 номинации за Оскар... приятно гледане!